4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
гр.София, 22.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА РАЙЧЕВА
Членове: ВЕСКА райчева
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N581 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.01.2012г. по гр.д.№1209/2004г. на ОС София, на АС София, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят С. [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че със същото е даден отговор на процесуален и материаланоправен въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Р. И. Л., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил дружеството да заплати на Р. И. сумата 10 000 лева обезщетяване за претърпени неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване (професионална хронична туберкулозна интоскикация), ведно със законната лихва от 21.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. Като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част съдът е осъди дружеството да заплати и сумата от 232,62 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала за длъжността, която е заемала, и обезщетението, което е получавала за периода на временната нетрудоспособност поради професионалното заболяване (от 07.12.2000 г. до 01.01.2001 г. и от 20.02.2001 г. до 21.03.2001 г.), сумата от 120 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства за периода м. ноември 2000 г. – м. април 2001 г., необходими за лечение на професионалното заболяване, сумата от 540 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за храна за спазване на определен хранителен режим в резултат на професионалното заболява, считано от м. ноември 2000 г. до м. юни 2001 г.
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й срещу решението относно присъдените суми : от 232,62 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала за длъжността, която е заемала, и обезщетението, което е получавала за периода на временната нетрудоспособност поради професионалното заболяване (от 07.12.2000 г. до 01.01.2001 г. и от 20.02.2001 г. до 21.03.2001 г.), сумата от 120 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства за периода м. ноември 2000 г. – м. април 2001 г., необходими за лечение на професионалното заболяване, сумата от 540 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за храна за спазване на определен хранителен режим в резултат на професионалното заболява, считано от м. ноември 2000 г. до м. юни 2001г., на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд за да уважи частично предявения иск с правно основание чл.200 КТ, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, е приел за установено ищцата- ответник по жалба, е постъпила на работа в белодробната болница на 27.07.1992 г. и към момента на предявяване на исковата молба на 11.11.2002 г. е продължавала да работи в ответното дружество (с прекъсване от 01.11.1996 г. до 01.07.1998 г.). , като и през двата периода ищцата е заемала длъжността „завеждащ пневмофтизиатрично отделение”. Установено е, че конкретната дейност на ищцата в чисто медицински аспект се е състояла в преглед и лечение на болни с различни форми на туберкулозна интоксикация и болни с активна Т., визитации с лекуващите лекари и следене еволюцията на болестта, т.е при работата си ищцата е била в контакт с туберкулозно болни и болни с неспецифични белодробни заболявания, както и в контакт и с инфектиран материал.
Прието е, че е заболяла оттуберкулозна интоксикация, което е следствие от значителния професионален риск, на който е била изложена ищцата при изпълнение на служебните си задължения, като професионалният характер на заболяването се установява не само с назначените по делото съдебно-медицински експертизи, но и с ЕР № 25 / 21.03.2001 г. на Диагностичната комисия (белодробен състав) за определяне и потвърждаване на професионални заболявания при М. [фирма] – София, потвърдено с ЕР № 6666 / 30.08.2005 г. Н., което е влязло в сила през 2011 г., след като е било обжалвано по съдебен ред.
Прието е, че прогнозата от заболяването като цяло е неблагоприятна предвид намаления общ и локален имунитет на организма и възможността за рецидив при допълнителен имунен срив. Посочено е, че неблагоприятната прогноза следва от становището на специалистите, дадено в медицинските документи, от данните, с които медицинската наука разполага за туберкулозата като заболяване, както и от факта, че туберкулозният бактерий е изключително устойчив и активен и при анаеробни условия (липса на кислород) и при имунен срив има известен риск от рецидив на болестта. Това налага лечение с ремицид два пъти годишно от по три месеца, санаториално лечение от един до два пъти годишно, както и спазване на хранителен режим. Установено е от доказателствата по делото, че в резултат на заболяването са намалени общият и локалният имунитет на организмаи и приемът на лекарства по време на лечението, както и последвалата терапия с ремицид, са довели до повишаване на чернодробни ензими и до болки в дясното подребрие. За така установените неимуществени вреди въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД възлиза на 10 000 лв.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалноправен въпрос за възможността съдът да даде ход на делото при депозирана молба от пълномощникът за невъзможност да се яви по делото, когато представляваната страна е юридическо лице и по материалноправния такъв за критериите при определяне справедливо обезщетение за неимуществените вреди. Представя решение от 27.01.2010г. по гр.д.№5146/2008г., Іг.о. на ВКС и решение от 14.01.2010г. по гр.д.№2652/2008г. ІV г.о. ВКС- неотносими към спора. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси, тъй като има трайна практика на ВКС. Разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 107, ал.2 ГПК/ отм./ по която също има трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Според нея съдът отлага делото, когато и страната, и пълномощникът й, не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Наличието на такова препятствие само за пълномощника, не е основание за отлагане на делото. В този смисъл и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр. д. № № 99/2010 год. на ІV г.о на ВКС. Именно като е съобразил тази практика съдът е приел, че не е налице основание за не даване ход на делото.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение от 13.01.2012г. по гр.д.№ 201/2011г. ІІІ г.о. на ВКС,решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Съобразявайки се с тази практика съдът е дал отговор на този въпрос в обжалваното решение.
С постановените по реда на чл.290 ГПК практиката на съдилищата по поставените за разглеждане от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не се налага да бъде променяна като неправилна, поради което не са налице и сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 17.01.2012г. по гр.д.№1209/2004г. на ОС София, на АС София, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване в размер на 10 000 лева.
Оставя без разглеждане касационната жалба на С. [фирма] срещу решение от 17.01.2012г. по гр.д.№1209/2004г. на ОС София, на АС София, в частта му, с която е осъдено дружеството да заплбати сумата от 232,62 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала за длъжността, която е заемала, и обезщетението, което е получавала за периода на временната нетрудоспособност поради професионалното заболяване (от 07.12.2000 г. до 01.01.2001 г. и от 20.02.2001 г. до 21.03.2001 г.), сумата от 120 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства за периода м. ноември 2000 г. – м. април 2001 г., необходими за лечение на професионалното заболяване, сумата от 540 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за храна за спазване на определен хранителен режим в резултат на професионалното заболява, считано от м. ноември 2000 г. до м. юни 2001 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: