О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.02, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1858/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД- гр. София е обжалвано решение № 899 от 16.04.2018 г. по гр.д. № 4515 /17 на Апелативен съд-София, 10 с-в, в частта, с която е потвърдено решение от 18.11.2016 г. по гр.д. № 15671/201е на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца Д. И. Д. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 28 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.09.2013, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане.
Ответникът по жалбата Д. И. Д. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.09.2013 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/ в гр. Монтана в следствие на виновно поведение на водача на л.а. „Опел“ м. Вектра с ДК [рег.номер на МПС] Б. О. Б., който не е пропуснал насрещнодвижещия се мотоциклет, управляван от ищеца, с което нарушил правилата за движение. В резултат, на Д. са причинени редица травми в областта на главата, мозъчна контузия, фрактура на свода на черепа в областта на слепоочията и теменната кост в дясно, оток на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което е установено от заключението на медицинската експертиза. С оглед тези конкретни наранявания, възстановителния период и липсата на неблагоприятни прогнози за здравословното състояние на пострадалия, неговата млада възраст/ 24 г. към датата на ПТП/ и обществено-икономическите условия през 2013 г., съдът е приел че дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания от пътния инцидент размер възлиза на сумата от 40 000 лева.
Лекият автомобил на виновния за ПТП водач е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество, който факт се установява от полица № 07113002290332. На базата на констатациите в заключението на вещото лице по САТЕ, съдът е преценил, че при удара, пострадалият мотоциклетист се е движил със скорост 56 км.ч , при допустим предел на скоростта 50 км.ч.. Увреденият не е притежавал и свидетелство за управление на мотоциклет от съответния клас. С оглед последните две обстоятелства е счетено, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при процесното ПТП в размер на 30 на сто , в следствие на което е редуцирал общия размер на обезщетението до 28 000 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост . Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретните фактори, от които съдът се ръководи при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и подценен обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация.
Следователно, жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
По отношение на разноските:
Не се представя списък на разноските от страна на ответника по КЖ, нито се установява направата на такива в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 899 от 16.04.2018 г. по гр.д. № 4515 /17 на Апелативен съд-София, 10 с-в в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.