3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
С., 29.12. 2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5128 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1616 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 2076/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1876 от 19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5918/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният по чл.2, ал.1, т.3 З. иск за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. и вместо това Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Н. Х. Д. допълнително сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 З. е уважен за сумата 15 000 лв. Според жалбоподателят определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор, подаден чрез адвокат С. К. И., ответникът Н. Х. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не противоречи на практиката на ВКС. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 З.- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответната страна за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищеца, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените вреди е определено обезщетение в размер на 25 000 лв.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1616 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 2076/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :