3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
С. 17.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1093/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. „Б.”[населено място], подадена от пълномощника адв. Й. Ц. Й., против въззивното решение на В. окръжен съд, № 105 от 22.04.2010г. по в.гр.д. № 179/2010г., с което е отменено решението на Павликенския районен съд, № 143 от 28.12.2009г. по гр.д. № 367/2009г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Ф. против Ч. „Б.” иск по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 2 606,73 лв., и с въззивното решение искът е уважен в този размер.
Ответницата по касация Д. А. Ф. от[населено място], в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради незаконосъобразност на извода на съда за наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 3 КТ. Прилага решение № 893/1999г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 557/1998г. ІІІ г.о. ВКС. Не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – т. 1 ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда като е обусловил правните изводи на съда по предмета на делото.
Независимо от това въз основа на изложените в касационната жалба и в изложението за допускане на касационно обжалване доводи за неправилност на съдебния акт може да се изведе материалноправният въпрос „осъществена ли е хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ, или е налице само формално явяване на работа в случай, при който възстановената от съда работничка се е явила в предприятието, но още същия ден е постъпила на лечение в болнично заведение”.
По този въпрос въззивният съд е приел, че фактът на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност е „важна причина” по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ ищцата да не се явява на работа и да не изпълнява трудовата си функция, с което е удължен срокът, визиран в посочената правна норма. След изтичането на отпуска за нетрудоспособност на 03.08.2010г., на 04.08.2010г. ищцата отново се е явила на работа, но не е била допусната да я изпълнява, а й е предложена друга длъжност, за която страните не са постигнали съгласие.
Приетото от въззивния съд по поставения въпрос не е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС. В представените решения не е обсъждан въпросът за удължаване на срока по чл. 345, ал. 1 КТ по уважителни причини, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 225, ал. 3 и на чл. 345, ал. 1 КТ са приложени от въззивния съд според точния им смисъл. Временната нетрудоспособност е обстоятелство, което се включва в понятието „уважителни причини” по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ и е основание за удължаване на срока за явяване на работа.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за адвокатска защита в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, № 105 от 22.04.2010г. по в.гр.д. № 179/2010г.
ОСЪЖДА Ч. „Б.”[населено място] да заплати на Д. А. Ф. от[населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: