4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
С. 17.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1063/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Р. Николова И. от[населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. Н., обжалва въззивното решение на С. градски съд, ГК, ВО, ІV „А” с-в, от 04.02.2010г. по в.гр.д. № 9501/2009г. в частта, с която е потвърдено решението на С. районен съд, 59 с-в, от 21.05.2009г. по гр.д. № 43377/2008г. в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ против [фирма][населено място].
Ответникът [фирма][населено място] чрез пълномощника си адв. Т. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Р. Николова И..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно допускането на касационно обжалване ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за основателни исковете за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа по съображения, че извършените от Р. Николова действия не представляват нарушение на трудовата дисциплина. Приел е за установено от фактическа страна, че на 01.10.2008г. ищцата е разговаряла със счетоводителя на дружеството, който й е казал, че премии няма да се изплащат за месеца. След това тя е коментирала „на висок глас” с други две служителки – К. В. и С. С., този факт. От правна страна съдът е приел, че като е коментирала информация относно личното си възнаграждение /заплащане на обещани от работодателя премии, които действително не са били изплатени/, тя не е разпространила неверни сведения, които да могат да бъдат преценени дали представляват злоупотреба с доверие на работодателя и дали умишлено целят неговото увреждане. Претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд е отхвърлил поради липса на доказателства за оставане без работа през шестмесечния период след уволнението.
1. По жалбата на ищцата Р. Николова:
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „при наличие на предпоставките на чл. 142, ал. 1, изр. 1 ГПК задължен ли е съдът във всички случаи да прилага разпоредбата на изр. 2 на чл. 142, ал. 1, както и задължен ли е да отрази това процесуално действие в протокола”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Изречение второ на чл. 142, ал. 1 ГПК задължава съда да пристъпи към разглеждане на делата, по които не се явява редовно призована страна, след като разгледа делата, по които страните са се явили. Поставеният от жалбоподателката въпрос е във връзка с твърдението й в касационната жалба, че поради затруднен трафик не е могла да се яви в определения за разглеждането на делото час, и неспазването от съда на посочената разпоредба я е лишило от възможността да представи копие от трудовата си книжка за установяване на оставането си без работа поради уволнението.
Поставеният процесуалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото. Претендираното обезщетение е за периода от 13.10.2008г. до 13.04.2009г. Този период е бил изтекъл към датата на съдебното заседание пред първоинстанционния съд – 17.04.2009г. Във въззивната жалба липсват доказателствени искания и не са изложени обстоятелства, които да са препятствали представянето на трудовата книжка пред първоинстанционния съд. Поради това и съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК доказателството е недопустимо пред въззивния съд и отговорът на поставения въпрос не би довел до промяна на резултата по делото.
2. По жалбата на ответника [фирма]:
Поставените от касатора въпроси относно фактическите състави на нарушенията „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието” и относно формата на вината при извършването им, не са от значение за решаването на делото предвид мотивите на съда, че ищцата не е разпространила неверни сведения, които да могат да бъдат преценени дали представляват злоупотреба с доверие на работодателя и дали умишлено целят неговото увреждане. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не се констатира и противоречиво решаване на въпроса относно правната квалификация на деянието с приетото в приложеното решение № 943/2006г. ІІІ г.о. ВКС, че неправилната квалификация на деянието в заповедта за уволнение не обосновава незаконност на уволнението, тъй като от значение за ангажиране отговорността на работника или служителя е установяване на дисциплинарното нарушение и неговото съответствие с изложените в заповедта за уволнение фактически основания. В настоящия случай дисциплинарното уволнение е наложено за разпространяване на неверни сведения и настройване на останалите работници срещу работодателя, и именно по тези фактически обстоятелства въззивният съд е изложил фактическите си и правни изводи.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, ВО, ІV „А” с-в, от 04.02.2010г. по в.гр.д. № 9501/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: