2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С. 31.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 997/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от адв. С. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 24.02.2012г. по в.гр.д. № 9387/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 28 с-в, от 18.11.2010г. по гр.д. № 14129/2009г., с което е осъдено [фирма] да заплати на Д. Ф. и Р. Т. сумата 12 872 евро, дължима по прекратения със споразумение предварителен договор от 19.05.2006г.
Ответниците по касация Д. Ф. и Р. Т., и двамата граждани на Великобритания, в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че процесното задължение за връщане на платеното по прекратения предварителен договор /отпадналото правно основание/ е установено със споразумението от 19.07.2008г., което е подписано от двете страни и представлява извънсъдебно признание на дълга с елементи на новация относно договорените падежи. От подписаното на 19.07.2008г. споразумение, чиято автентичност е установено с графологична експертиза, се установява, че страните са били обвързани от предварителен договор за продажба на недвижим имот, който по силата на споразумението е прекратен, като продавачът–ответник е поел задължение да плати на купувачите–ищци по банков път сумата 17 810,25 евро, съставляваща платена сума /първа вноска от договорената продажна цена/ от купувачите по предварителния договор за продажба, на четири равни вноски от по 4 452,56 евро с падежи съответно на 15.08.2008г., на 15.09.2008г., на 15.10.2008г. и на 15.11.2008г. Цялото задължение е с настъпила изискуемост и падеж, поради което предявеният частичен иск е основателен.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на съдебната практика по процесуалноправните въпроси „може ли въззивният съд да основе решението си на доказателства, които са представени в условията на преклузия”, „може ли въззивният съд да основе решението си на доказателства, които е следвало да се изключат от материалите по делото”, „може ли въззивният съд да основе решението си на обективно невъзможни или несъществуващи факти”, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса „може ли едно лице, което не е получило обратно споразумение, подписано само от него, да ползва реда по чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съответно налице ли е забава на получаващата страна, ако тя не е изпратила обратно на предложителя подписаното от нея споразумение”. Прилага съдебна практика.
Първите три въпроса, за които касаторът твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие на съдебната практика, не са от значение за решаването на делото, тъй като въззивното решение е основано единствено на представеното с исковата молба споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, подписано от страните на 19.07.2008г. Представените от ищците допълнително писмени доказателства, за които сам касаторът е твърдял, че са неотносими /молба от 11.02.2010г., молба от 06.04.2010г./, не са обсъждани от въззивния съд. Поради това не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправният или процесуалноправният въпрос да е от значение за решаването на делото. Последният въпрос също не е предмет на въззивното решение, което съгласно чл. 269, изр. второ ГПК е ограничено до посочените в жалбата оплаквания. В. жалба на [фирма] не съдържа оплаквания, свързани с твърденията, изложени в поставения въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 24.02.2012г. по в.гр.д. № 9387/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: