Определение №125 от 43522 по тър. дело №1867/1867 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

София, 26.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1867/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 6828 от 16.04.2018 г., подадена от „ДИК” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 470 от 27.02.2018 г. по т.д. № 2657/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 210 от 30.01.2017 г. по т.д. № 7287/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав за прекратяване на търговското дружество „ДИК” ООД, на основание чл.155, ал.1,т.1 ТЗ, по предявен от А. Д. Д. иск.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт. Твърди се, че изразеното от въззивния съд становище за невъзможност за вземане на решения от общото събрание на съдружниците поради начина на разпределение на капитала на ответното ООД, е извън заявените от ищцата основания на иска, обуславящо недопустимост на атакуваното решение. Касаторът счита още, че приоритетно приложение следва да намери установеният в чл.125, ал.2 и 3 ТЗ ред, като е необходимо и съпоставяне на последиците при упражняване правото на съдружника да напусне дружеството с тези, произтичащи от уважаване на иска по чл.155 ТЗ. Не се споделя и преценката на въззивната инстанция във връзка със значението на евентуално извършвана търговска дейност, с доводи, че т.нар.латентно състояние само по себе си не е предпоставка за прекратяване на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен доводите за недопустимост на атакувания съдебен акт, искането за допускане на касационно обжалване е основано и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по изрично формулиран правен въпрос: Съставлява ли „важна причина” за прекратяване на дружеството по см. на чл.155 ТЗ влошаването на отношенията между съдружниците, при съществуващата възможност за реализиране на дружествените права по реда на чл.125 ТЗ. В раздел ІІ от изложението, наименован „Основания, свързани с наличие на процесуалноправен въпрос” се поддържа, че въззивният съд е пренебрегнал служебното си задължение за издирване на обективната истина като не е допуснал поисканата счетоводна експертиза, заличена от първата инстанция поради невнесен депозит. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед решението по гр.д. № 6282/2015 г. на ВКС, І г.о.
В постъпил по делото писмен отговор от ответницата по касация А. Д., чрез процесуалния й пълномощник и допълнително становище по релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК, искането за достъп до касация се оспорва изцяло, а по същество се поддържат доводи за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на АС-София се е произнесъл изрично по оплакванията във въззивната жалба на дружеството за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено на основание, незаявено и неподдържано от ищцата. Отхвърлянето на тези оплаквания /стр. 2 и 3 от решението/ е изцяло основано на въведените с исковата молба и поддържани в процеса основания за прекратяване на дружеството, вкл. и тези, основани на наличие на блокираща квота на другите съдружници и невъзможност за вземане на валидни решения, предвид изискуемото от дружествения договор мнозинство и паритетното участие на съдружник/управител.
По съществото на спора въззивният съд е възприел изцяло изводите на СГС за основателност на иска по чл.155 т.1 ТЗ. Освен използваната процесуална възможност по чл.272 ГПК, съставът на САС е изложил подробни правни съображения за доказаността на „важни причини” за прекратяване на дружеството дори и само поради невъзможността ОСС да приема каквито и да било решения, предвид безспорно установените по делото обстоятелства: начин на разпределение на капитала на ответното ООД и изискуемото от дружествения договор мнозинство от 2/3 за приемане на решения от ОСС и установените по делото влошени отношения между съдружниците.
В мотивите към решението САС е преценил всички доводи на дружеството – въззивник /сега касатор/. Приел е за неоснователни твърденията, свързани с възможността ищцата да напусне дружеството по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, а не да иска неговото прекратяване. Посочено е, че само съдружникът може да избере дали да се възползва от правото си да напусне дружеството с предизвестие или да упражни предоставената от закона възможност да предяви иск за прекратяване на дружеството, вкл. и с оглед интереса на последното и на останалите съдружници.
Въззивният съд е отхвърлил и оплакването на дружеството за неправилност на изразеното от СГС становище за неизвършване на търговска дейност за продължителен период от време. След преценка на извършените от съда и страните процесуални действия, вкл. и с оглед разпределената доказателствена тежест, са счетени за неустановени твърденията на ответника за извършвана от дружеството търговска дейност в заявения обем, т.к. представените писмени доказателства не оборват твърденията на ищцата за неизвършване на търговска дейност за периода от 2013 г., за който в ТР не са обявявани ГФО. В мотивите към атакувания съдебен акт е взето принципно становище по евентуалната допустимост на поисканата с въззивната жалба счетоводна експертиза, но е прието, че самото неизвършване на търговска дейност за определен период не съставлява само по себе си важна причина за прекратяване на дружеството.
Настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на незаявено от ищцата основание. Поддържаните от касатора доводи в тази насока възпроизвеждат тези, обективирани и във въззивната жалба, но не съответстват на конкретните данни по делото.
С оглед обективираната във обжалваното решение правна воля на съда, обусловила потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.155, т.1 ТЗ, изрично формулираният от касатора правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото и съответно не покрива изискванията на основния селективен критерий, разяснени и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено и по-горе, в раздел ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат твърдения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение, без да е посочен конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в цитирания акт на нормативно тълкуване, извън правомощията на ВКС е да извежда правния въпрос, а непосочването му от касатора съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването.
Предвид недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания по т.3, съответно по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 550 лв., чието плащане е доказано с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. За разликата до пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение от 660 лв., или за 110 лв., липсват доказателства за реално направени разноски от А. Д..
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 470 от 27.02.2018 г. по т.д. № 2657/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА „ДИК” ООД да заплати на А. Д. Д. сумата 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар