Определение №1252 от по гр. дело №831/831 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1252

С. 21.11.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 831 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт Гозанска против въззивно решение № 364 от 14.03.2011г. по в.гр.д.№ 353 по описа за 2011г. Пловдивски окръжен съд,в частта,с която е потвърдено решение № 3825 от 16.12.2010г. по гр.д.№ 7972/2010г.на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени въпроси във връзка със закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпрос във връзка с подбора.Поставените въпроси се свеждат до следното: 1.ползва ли се с предварителна закрила по чл.333 от КТ работник, който след уволнението е твърдял,но към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение не е представил доказателства,че страда от заболяване по Наредба №5/87г.и това му поведение представлява ли злоупотреба с права, тъй като с бездействието си е поставил работодателят в обективна невъзможност да предприеме действия, 2.необходимо ли е в декларацията,с която се изисква информация от работника дали страда от заболяване,посочено в Наредба №5/87г.да са изброени всички визирани в Наредбата заболявания,при положение,че подобно изискване в нормативен акт не е поставено и 3.Следва ли нарочно назначената от работодателя комисия за извършване на подбор да посочва – въз основа на какви факти и обстоятелства оценява и сравнява служителите,заемащи длъжността, която подлежи на съкращаване по критерия- ниво на изпълнение на работата. Позовава се на общо седемнайсет решения и определения на ВКС,от които само едно е със задължителен характер- това по гр.д.№ 4322/08г.,което е постановено по въпроса за доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица.
Отделно-за да обоснове основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК- противоречиво разрешаван въпрос от съдилищата- касаторът представя и влязло в сила решение №512 от 7.03.2011г. по гр.д.№239/11г. на ПОС,с което в противоречие с въззивното решение – съдът е приел,че извършеният от работодателя подбор /обективиран в процесня протокол,но касещ друг участник/ е законосъобразен.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е приел,че като е връчил на служителката едновременно предизвестието за уволнение, заповедта за уволнение и декларация,че не страда от болест,посочена в Наредба №5/87г., работодателят само формално е изпълнил процедурата по чл.333 от КТ,защото въззивницата не е била запозната с болестите,за които се ползва от закрила и не й е била предоставена възможност да се консултира,с което й е отнета всякаква възможност за защита. Отделно е счел,че е налице и незаконосъобразно извършен подбор,защото работода-телят не е установил – въз основа на какви факти и обстоятелства комисията по подбор е оценявала и сравнявала служителите по критерия ниво на изпълняваната работа.
При съпоставка между изложените мотиви и поставените от касатора въпроси – следва извода,че последните са от значение за изхода на спора, защото са свързани с решаващите изводи на въззивния съд.По тях обаче – не следва да се допуска касационно обжалване,защото вече са разрешени с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения и по тях практиката вече е установена и уеднаквена.
По първите два въпроса – ВКС приема/ като пример цитираме решения – № 247 от 23.06.2011г.по гр.д.№ 960/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, № 63 от 31.03.2011г.по гр.д.№1728/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 83 от 11.04.2011г.по гр.д.№1784/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 21 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 808/10г.на ІV г.о.на ВКС, № 615 от 2.11.2010г. по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 853 от 17.12.2010г.по гр.д.№ 767/10г.на ІV г.о.на ВКС/,че закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ има обективен характер и важи винаги,когато работникът страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна закрила, като предварително събере информация от работниците или служителите, на които има намерение да прекрати трудовите правоотношения дали страдат от посочено в Наредбата заболяване. За работника или служителя липсва легално вменено задължение предварително да уведомява работодателя за своите заболявания.Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само,ако по делото се установи по безспорен начин,че работникът или служителят съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване. При положение,че в случая – представените доказателства не са във връзка с твърдение за съзнателно укриване на заболяването,а за това,че работодателят не е бил уведомен от служителя за заболяването си,те са ирелевантни. Релевантното по делото обстоятелство, че своевременно – преди уволнението – работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ е безспорно. Искането служителя да подпише общо формулирана декларация,че не страда от заболяване по Наредбата,направено няколко минути преди да се извърши уволнението – не съставлява събиране на информация. Последното изисква – работникът или служителя да бъде уведомен – какви заболявания са включени в Наредба № 5/1987г.на МЗ и да му се предостави срок,в който да представи доказателства дали страда или не от тях. В този смисъл – постановеният въззивен акт е в съответствие,а не в противоречие /както твърди касатора/ с установената съдебна практика.
Последният поставен въпрос,във връзка с подбора – също е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК,но в случая това обстоятелство е ирелевантно,с оглед нормата на чл.344 ал.3 от КТ,съгласно която липсата на предварително съгласие на инспекцията на труда,когато такова се изисква за извършване на уволнението е достатъчно основание за отмяна на заповедта за уволнение, без да е необходимо разглеждането на останалите. Затова – настоящият съдебен състав счита за безпредметно – допускането до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от КТ – във връзка с представянето на влязло в сила решение №512 от 7.03.2011г. по гр.д.№239/11г.на ПОС,в което въпросът за подбора е резрешен в противоречие с даденото разрешение от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 14.03.2011г. по в.гр.д.№ 353 по описа за 2011г. Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар