3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1258
София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 794/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Г. Б. против решение № 86 от 30. 09. 2010 г. по гр. д. № 146/2010 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 25 от 4. 05. 2010 г. по гр. д. № 693/2009 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която предявеният от С. Г. Б. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 7000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част предвид постановяването му в противоречие с чл. 52 ЗЗД, в противоречие с практиката на ЕСПЧ и при несъобразяване с действително търпените неимуществени вреди. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба – Прокуратурата на Република България не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на окръжния съд, с което предявеният от С. Г. Б. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 7000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като тя, в качеството си на орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, е повдигнала срещу ищеца обвинение за престъпление от общ характер и е поддържала обвинението до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда, а при наличието на оправдателна присъда действията по повдигане и поддържане на обвинение следва да се считат незаконни. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел следните обстоятелства: тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищецът /същото не е било тежко по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК/, продължителността на наказателното производство от образуването му до влизане в сила на оправдателната присъда /1 г. и 4 месеца/, младата възраст на увредения, тежестта на взетата мярка за неотклонение /подписка/, начина по който наказателното производство се е отразило на ищеца – преживян психо-емоционален стрес, получено психично разстройство от типа на невротичните /разстройство на адаптацията/, проявена реакция на отчуждение от децата и семейството, нервност и избухливост, злоупотреба с алкохол. Взето е предвид и обстоятелството, че спрямо ищеца не е имало наложена забрана за напускане пределите на страната или за извършване на определена дейност /вкл. и търговска/, каквито мерки биха могли да препятстват осъществяването на търговска дейност с български и чуждестранни лица и няма данни за уронване доброто име на ищеца и злепоставянето му пред бизнес-партньори. Прието е, че присъденото обезщетение от 7000 лв. е достатъчно, за да обезщети ищеца за причинените морални вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени правни въпроси, свързани с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и с това дали следва ли да бъде доказано причиняването, съответно претърпяването на неимуществените вреди от претендиращия обезщетение. Твърди се, че тези въпроси са решение в противоречие със задължителната съдебна практика и като такава се сочи практиката на Европейския съд по правата на човека в С. по дела срещу България и по-конкретно – решение от 2. 02. 2006 г. по делото на Г. Й. срещу България.
И двата посочени правни въпроса са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по настоящото дело.
Същите не са решени в противоречие със задължителната съдебна практика.Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато даден правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, която се формира от ТР и ППВС на ВС, ТР на ОСГК на ВС, ТР на ОС на ГК и ТК на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС, решения на ВКС по чл. 290 ГПК /ТР № 1/2010 г., т. 2/. Решаването на даден правен въпрос в противоречие с решение на Европейския съд по правата на човека в С. не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай липсва идентичност между въпросите, поставени от касатора, и тези, разгледани в решението на ЕСПЧ. В последното е разгледан въпросът относно това дали е необходимо да се доказва причиняването, респ. претърпяването на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, особено когато страданията нямат външно проявление – в частност, ако е доказано обстоятелството, че в следствения арест хигиенно-битовите условия на живот са били нечовешки и унизителни, следва ли да се доказва, че това е причинило емоционални травми на ищеца, за да бъде уважен искът за неимуществени вреди. С обжалваното решение на Бургаския апелативен съд съставът е приел наличие на причинно-следствена връзка между действията по повдигане и поддържане на обвинение и причинените на ищеца неимуществени вреди, приел е за доказано твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, но при определяне размера на обезщетението и съобразявайки се с чл. 52 ЗЗД е приел, че сумата 7000 лв. е достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените негативни психични изживявания.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 30. 09. 2010 г. по гр. д. № 146/2010 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 25 от 4. 05. 2010 г. по гр. д. № 693/2009 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която предявеният от С. Г. Б. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 7000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: