О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1265
София, 19.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври……………..…….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 947/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
П. г. по м. и електротехника “М”, гр. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Т. , е подала касационна жалба срещу решение № 42 от 30.01.2009 година по гр.д. N 780/2008 година на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 55 от 19.06.2008г. по гр.д. № 8/2008г. на Добричкия районен съд. С посочените решения са уважени обективно съединените искове на Г. Г. С. от гр. Д. срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „учител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Г. Г. С. от гр. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване се отнася до това дали е законосъобразен подбора по критериите на чл.329, ал.1 КТ ако е извършен само между служителите, които заемат еднородна длъжност, без да е необходимо да се включват в него лица, които не са на основен щат в съответното направление. Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Първото основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.329, ал.1 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за събюдаването им. Не намира опора в данните по делото доводът, че касаторът е поддържал твърдение и е представил доказателства за това, че учителят Р. Г. не е бил преподавател в направление “Г” и поради това не е било необходимо да се включва в извършения подбор. Този довод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и в този смисъл поставения въпрос е некоректно формулиран, тъй като не е бил предмет на разглеждане в производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 30.01.2009 година по гр.д. N 780/2008 година на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.