Определение №1266 от 40542 по ч.пр. дело №314/314 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1266

София, 30.12.2010 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и десета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
С. Д.

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 602 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Техническа професионална гимназия “Н. В.”,[населено място] срещу въззивно решение № 13 от 5.02.2010 год. по гр.д. № 2/2010 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 233 от 16.11.2009 г. по гр.д. № 680/2009 г. на Р. районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. Л. срещу Техническа професионална гимназия “Н. В.”,[населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като вместо това е постановено ново, с което е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповедта за дисциплинарно уволнение наложено със заповед № 397/03.07.2009 г., възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност “учител по български език” и е осъдена гимназията да заплати на Л. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ сумата 4 360.20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 1.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.190 КТ и на чл.235, ал.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. А. Л. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на М. Л. срещу Т. “Н.В.”,[населено място] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и отмени заповедта на директора на гимназията, с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” въззивният съд е приел, че наложеното наказание не съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл.189, ал. 1 КТ. Приел е, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за отсъствие два поредни дни през месец май 2009 г., без подадена молба и без разрешен отпуск, като на 18.05.2009 г. отишла в гимназията макар и за малко за да свърши определена работа, а на 19.05.2009 г. отсъствала не съответствало на тежестта на установеното нарушение. За тези два дни макар и работни било установено, че са неучебни поради провеждан в гимназията държавен зрелостен изпит, от което следвало че учебния процес не е нарушен и отсъствието от работа не налагало да бъде замествана от друг учител. От извършеното нарушение за гимназията не настъпили вреди последици, нямало данни за констатирани нарушения на жалбоподателката, за които да са й налагани дисциплинарни наказания. Въз основа на това е извел извода, че нарушението на трудовата дисциплина не е тежко и интересите на работодателя не са засегнати за да бъде мотивирано в достатъчна степен налагане на дисциплинарното наказание- уволнение. Затова е приел наложеното наказание за несъразмерно тежко с допуснатото нарушение на трудовата дисциплина.
Поставеният материалноправен въпрос е, при преценка законността на дисциплинарното уволнение длъжен ли е съдът да извърши съдебен контрол за спазване съответствието между тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Поддържа се, че при дисциплинарните наказания по чл.190, ал.1, т.1 и 2 КТ съдебният контрол за спазване съответствието между тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание е изключен. Според жалбоподателя по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По поставения правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. По този въпрос е даден отговор в постановени от Върховния касационен съд решения по чл.290 ГПК- решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 516 от 2.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав възприема даденото разрешение на поставения правен въпрос, което следва и от разпоредбата на чл.190, ал.2 КТ. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В случая е посочен правният въпрос за задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК /чл. 188, ал. 1 ГПК отм./ да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, който въпрос жалбоподателят счита, че е решен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения на ВС по приложението на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, които жалбоподателят трябва да посочи в изложението за допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13 от 5.02.2010 год. по гр.д. № 2/2010 год. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар