2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1268
С. 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 821/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „П.” [населено място], подадена от пълномощника адв. Е. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, от 12.10.2010г. по в.гр.д. № 96/2010г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 78 с-в, от 23.10.2009г. по гр.д. № 32076/2009г., с което е признато за установено, че Б. А. Г. от [населено място] е работил по трудово правоотношение на длъжността „сътрудник продажби” в Кооперация „П.” в периода от 15.01.1999г. до 15.01.2002г.
Ответникът по касация Б. А. Г. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. съд е уважил предявения от Б. А. Г. против Кооперация „П.” установителен иск за установяване съществуването на трудово правоотношение, на основание чл. 62, ал. 2, КТ /създадена с изм. на КТ по ДВ бр. 2/1996г. и отменена с изм. на КТ по ДВ бр. 120/2002г./, съгласно която писмената форма не е форма за действителност на трудовото правоотношение. На основание чл. 62, ал. 2, изр. второ /отм./ КТ, съгласно която съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, като е обсъдил събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания, въззивният съд е приел за установено съществуването на трудово правоотношение между страните по делото през процесния период.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за кредитиране на свидетелските показания. Съдебна практика за установяване на противоречива съдебна практика не е приложил, но се позовава на съдебни решения, описани в изложението, с които е изразено становище за задължителна писмена форма за сключване на трудовия договор.
Поставеният въпрос има два аспекта – дали изобщо са допустими свидетелски показания за установяване съществуването на трудово правоотношение, в каквато насока са цитираните от жалбоподателя съдебни решения, и дали може да се даде вяра на свидетелските показания в конкретния случай, каквито доводи са изложени от жалбоподателя.
П. въпрос за допустимостта на свидетелските показания е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Цитираната в изложението съдебна практика е от период, когато не е действала разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ, а писмената форма на трудовия договор е била форма за действителност. Предмет на настоящото дело е период, който се включва в периода на действие на чл. 62, ал. 2 /отм./ КТ и посочената съдебна практика е неотносима.
Вторият аспект на въпроса, а именно дали съдът е следвало да основе решението си на показанията на разпитани по делото свидетели поради евентуална тяхна заинтересованост според твърденията на касатора, не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, от 12.10.2010г. по в.гр.д. № 96/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: