3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
С., 23.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 807/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Р., подадена от пълномощника му адв. Е. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV „А” отд., от 14.03.2011г. по в.гр.д. № 13799/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 08.10.2010г. по гр.д. № 20036/2010г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-4 КТ на И. Й. Р. против [фирма] [населено място].
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „допустимо ли е работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това”; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса за доказателствената сила на частните документи и какво е разпределението на доказателствената тежест между страните при оспорване истинността им по отношение на съдържанието и когато се оспорва достоверността на датата на съставяне; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса подлежи ли на съдебен контрол извършен от работодателя подбор по чл. 329 КТ в случаите, когато упражняването на правото на подбор е задължително, и следва ли да се извършва сравняване между подлежащите на подбор служители въз основа на конкретни факти при формиране на преценката кой от служителите има по-висока квалификация и работи по добре.
Първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като не е бил предмет на въззивното производство. С въззивната жалба не е бил въведен довод за незаконност на уволнението поради липса на компетентност на лицето, издало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и съобразно чл. 269 ГПК, произнасяйки се само по посоченото във въззивната жалба съдът не е изложил мотиви по този въпрос. Ограниченият въззив не би могъл да бъде преодолян чрез нови доводи и оплаквания в касационната жалба, предвид императивната разпоредба на чл. 269 ГПК.
По втория от поставените въпроси за доказателствената сила на частните документи /в случая са оспорени протоколът за подбор и атестационните карти/ при разпределението на доказателствената тежест между страните при оспорването им, не се сочи противоречива съдебна практика. Приложеното към жалбата решение на СРС, 62 с-в, от 18.02.2000г. не съдържа разрешение на поставения въпрос, а освен това върху него липса отбелязване за влизане в сила, поради което не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3. съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения.
Последният от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие. За установяване наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос относно подбора по чл. 329 КТ, е приложено решение № 554 от 30.03.2004г. по гр.д. № 155182002г. ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че подборът е извършен формално. Прието е, че сравнението между двамата служители по втория критерий на чл. 329 КТ е извършено формално, тъй като комисията е изложила общи твърдения, че ищецът има по-ниски резултати при изпълнение на възложените му задачи в сравнение с другия служител, без да е извършено сравняване на двамата по конкретни факти. Фактическата обстановка по настоящото дело е различна от тази в приложеното дело. В настоящия случай сравняването на служителите е извършено въз основа на атестационни карти, които съдържат по няколко /15 на брой/ подробно описани подпоказатели на основните критерии по чл. 329 КТ професионално квалификация и ниво на изпълнение на работата, като е посочен начинът на оценяване по приложена скала.
По нито един от последните два въпроса не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно приетото в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 4.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV „А” отд., от 14.03.2011г. по в.гр.д. № 13799/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: