Определение №127 от 40119 по ч.пр. дело №591/591 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                 № 127
 
                        гр.София, 02 ноември 2009 година
 
 
            Върховният  касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври  две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
 
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
 
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/  ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело №   591/2009 година
 
         Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Мехмедов Х. от с. М., обл. Търговище подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й от АК – Търговище срещу решението на Варненския апелативен съд № 42/11.03.2009 год. постановено по гр.д. № 19/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 50/21.11.2008 год. по гр.д. № 311/2007 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор на основание чл. 53 във вр.с чл.45 и сл. ЗЗД солидарно с Давут Саглам, гражданин на Република Турция и „Фунда анд и систем япъ България” ООД гр. Т. да заплатят на наследниците на починалия при ПТП на 05.12.2005 год. Георги К. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им в размер на сумата 45000 лева за съпругата и по 36000 лева за всяко от двете му деца ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешния краен извод, че касаторът носи солидарна отговорност заедно с другите ответници, въпреки че няма пряка вина за настъпилата смърт на наследодателя на ищците, тъй като му е причинил само тежка телесна повреда, а смъртта е настъпила в резултат на последващия удар с колата на търговското дружество шофирана от втория ответник Давут Саглам.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ГПК без да излага конкретни доводи и без да посочва противоречива съдебна практика или решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. В допълнителното изложение към касационната жалба не е конкретизиран същественият материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора, като най-общо се сочи че постановеното решение не е постигнало целта на закона и не е решено с оглед принципите на солидарната отговорност предвид различната степен на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответниците по касационната жалба и третото лице помагач-ЗК „Уника” АД гр. С. не ангажират становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Прието, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в резултат на ПТП на 05.12.2005 год., когато предприемайки пресичане на пътното платно е бил блъснат от автомобила на ответника Х, при което е получил черепно-мозъчна травма и травматични увреждания на лицевата част на главата. Оставен да лежи в средата на пътното платно пострадалият е бил впоследствие прегазен от автомобила на търговското дружество управляван от втория ответник Давут Саглам, който се е движил по същата пътна лента с превишена скорост и в резултат на допълнително получените увреждания смъртта е била неизбежна. Вината на двамата водачи е безспорно установена видно от приложените НАХД № 158/2006 год. и НОХД № 101/2006 год. на Търговищкия окръжен съд. Анализирайки целият доказателствен и фактически материал по делото въззивният съд е направил извода, че отговорността за непозволено увреждане на двамата водачи следва да бъде ангажирана в качеството им на преки причинители на вредата на основание чл.45 ЗЗД а на търговското дружество – на основание чл. 49 вр.с чл.45 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД ответниците отговарят солидарно, тъй като увреждането е причинено от неколцина. При определяне конкретния размер на дължимото обезщетение след като е отчетено 1/10 степен на съпричиняване от страна на пострадалия /който също е бил употребил алкохол и е пресичал пътното платно с намалено внимание като по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат/, присъденото обезщетение за всеки от тримата ищци е било намалено с 10%. При постановяване на въззивното решение съдът е приложил точно материалния закон и същото е в съответствие с постоянната съдебна практика изразена в цитираните р. № 1228/18.12.2008 год. по гр.д. № 4894/2007 год. на ВКС – V г.о. и ППВС № 4/30.10.1975 год. както и в ППВС № 7/29.12.1958 год., ППВС № 4/23.12.1968 год. и ППВС № 17/18.11.1963 год. обобщаващи практиката по приложението на закона във връзка с отговорността за непозволено увреждане.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, жалбоподателят не сочи разрешният от въззивния съд материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил доводи, нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.45, чл.49 и чл.53 ЗЗД или за противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС. Бланкетното възпроизвеждане в жалбата на текста на чл.280 ал.1 ГПК не представлява посочване на основанието за допускане на касационно обжалване без да се излагат конкретни съображения и без да се посочва съдебна практика на ВКС или съдилищата, за да се прецени идентичност на разрешаваните от тях правни въпроси с тези-предмет на обжалваното решение. Развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 42/11.03.2009 год. постановено по в.гр.д. № 19/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ