4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
С., 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 829/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. К. [населено място], подадена от пълномощника му адв. Т. Д., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 414 от 21.03.2011г. по в.гр.д. № 390/2011г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХV гр. с-в, № 3433 от 23.11.2010г. по гр.д. № 11824/2010г., с което са отхвърлени предявените от А. К. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. А. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Не е формулиран обаче конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения за незаконосъобразност на становището на съда, че щом при уволнението с предизвестие в предизвестието е посочена конкретната причина /основание/, работникът се счита уведомен за основанието за прекратяване на правоотношението, и същото не е необходимо да бъде конкретизирано в заповедта за уволнение, както и че липсата на мотиви в заповедта за уволнение не прави самото уволнение незаконосъобразно, тъй като мотивите са посочени в предизвестието.
Независимо от това от съдържанието на изложението може да се изведе въпросът законно ли е уволнение, при което основанието за извършването му е конкретизирано в предизвестието, и необходимо ли е то /основанието/ да бъде по същия начин конкретизирано и в заповедта за уволнение.
По този въпрос въззивният съд е приел, че няма противоречие между отправеното предизвестие за уволнение и издадената заповед. С предизвестието от 13.05.2010г. работодателят е уведомил работника, изпълнявал длъжността „шофьор”, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. КТ, тъй като не притежава необходимото А. свидетелство за водач, превозващ опасни товари. Заповедта за уволнение, считано от 13.06.2010г., е издадена на посоченото в предизвестието основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът е приел, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а визираното в чл. 128 а КТ задължение на работодателя да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение, има значение само за удостоверяване настъпването на този факт. В настоящия случай, тъй като се извършва прекратяване с предизвестие, фактът на прекратяването настъпва с изтичане на срока на предизвестието, а издадената заповед има само констативно значение. След като в предизвестието се съдържа конкретната причина, то работникът следва да се счита уведомен за основанието за прекратяване на трудовия договор.
От приложената съдебна практика решение № 31/2002г. ІІІ г.о. ВКС е по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е неотносимо към настоящия спор и поставения въпрос. С решение № 454/1998г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е заповедта за уволнение, а не предизвестието, тъй като в този случай са предявени искове за отмяна на отправеното предизвестие, които ВКС е приел за процесуално недопустими. С решение № 324/1998г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че само в рамките на изложените мотиви в заповедта за уволнение съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност. Приел е, че позоваването в хода на съдебното дирене на изискване за средно специално образование не е въведено като мотив при прекратяване на трудовото правоотношение и затова не може да бъде обсъждано. Решение № 347/1997г. ІІІ г.о. ВКС е по прилагането на чл. 328а КТ /отм./. С решението от 08.01.2008г. по гр.д. № 681/2007г. САС е прието, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 е незаконно, ако заповедта за уволнение съдържа само законовият текст, без да е посочено по кой от двата състава е извършено уволнението. Останалите две решения са по прилагането на чл. 74 КТ и нямат връзка с поставения в изложението въпрос, а решението по гр.д. № 2822/2009г. на Старозагорския районен съд не съдържа отбелязване за влизане в сила.
От изложения анализ на приложената съдебна практика е видно, че в нито един от разглежданите случаи не е бил спорен въпросът, поставен в изложението по настоящото дело. ВКС намира, че не може да се извлича аналогия между представената съдебна практика и настоящия случай предвид различната фактическа обстановка по делата и различните спорни въпроси, включени в предмета на делото. Към това следва да се добави и трайно установеното, включително и със задължителна съдебна практика становище на ВКС, че законността на уволнението се преценява към момента на отправяне на предизвестието, тъй като в този момент работодателят отправя правнорелевантно волеизявление за прекратяване на трудовоправната връзка, а самото прекратяване настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В този смисъл например е решение № 664 от 15.11.2010г. по гр.д. № 192/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с което по материалноправния въпрос за правните последици от изтичането на срока на предизвестието и на издадената след това заповед за уволнение е прието, че трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими никакви действия на страните, а издадената след изтичането на срока на предизвестието заповед е без правно значение – трудовото правоотношение вече е прекратено. В този смисъл е и решение № 618 от 02.12.2010г. по гр.д. № 1565/2009г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с което е прието, че законосъобразността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие следва да се преценява към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, тъй като предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 414 от 21.03.2011г. по в.гр.д. № 390/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: