3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
С. 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5095/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът С. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Г., обжалва въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 38 от 16.05.2013г. по в.гр.д. № 64/2013г., в частта, с която е отменено решението на Омуртагския районен съд, № 7 от 08.02.2013г. по гр.д. № 761/2011г. в частта, с която е обявен за окончателен предварителния договор за разликата над 3/6 ид. части до претендираните 5/6 ид. части, и с въззивното решение искът за обявяване за окончателен на сключения между Е. Х. Х. като продавач и С. М. М. като купувач договор за продажба на недвижим имот е отхвърлен за 2/6 ид. части от имота.
Ответницата И. Е. Х., конституирана на мястото на починалия в хода на делото Е. Х. Х., обжалва въззивното решение в уважената част на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че с предварителен договор от 24.11.2008г. Е. Х. Х. се е задължил да продаде на ищеца С. М. М. 5/6 ид. части от процесния недвижим имот – парцел VІ-436 в кв. 56 по плана на [населено място] заедно с построените в него къща и гараж, за сумата 20 000 евро, която сума е била изплатена напълно в брой към тази дата. Продавачът се е задължил да прехвърли имота по нотариален ред в едногодишен срок от подписване на договора. От приложеното гр.д. № 152/2008г. на Омуртагския районен съд се установява, че с влязло в сила решение в производство по делба Е. Х. е признат за собственик на 3/6 ид. части от процесния имот. При тази фактическа обстановка съдът е обявил предварителния договор за окончателен за 3/6 ид. части, а в останалата част е отхвърлил иска.
1. По касационната жалба на ищеца:
К. С. М. М. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Счита, че процесуалноправният въпрос за забраната по чл. 266 ГПК пред въззивния съд да се представят нови доказателства, които не са поискани пред първоинстанционния съд въпреки, че страната е знаела за тях и е имала възможност да ги поиска и представи, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Прилага съдебни решения.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. За да изиска и приложи гр.д. № 152/2008г. О., по което с решението по допускане на делбата са определени частите в съсобствеността на процесния имот, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си с доклада по делото да укаже на всяка от страните конкретните обстоятелства, които следва да докаже. В същия смисъл е и представената от жалбоподателя практика на ВКС. С решение № 93/2011г. по гр.д. № 1141/2010г. ІV г.о. ВКС по прилагането на чл. 266 ГПК е прието, че е допустимо представяне пред въззивната инстанция на доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на задълженията му по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства. В същия смисъл е и приложеното решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ІV г.о. ВКС. С него е прието, че щом в доклада липсват указания, тогава и процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши.
В настоящия случай в доклада на първоинстанционния съд не се съдържат указания за подлежащите на доказване факти, нито за кои обстоятелства те не сочат доказателства. Възпроизведен е текстът на чл. 154 ГПК без конкретни указания.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
2. По касационната жалба на ответницата:
К. И. Е. Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на решението и нарушение на материалния закон – чл. 33, ал. 1 ЗС.
ВКС намира, че изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. То преповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с посоченото ТР разяснения, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 38 от 16.05.2013г. по в.гр.д. № 64/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: