О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 129
София, 04.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 5982/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. А. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. О. от АК-С., е подала касационна жалба срещу решение № 345 от 16.07.2014 г. по гр.д.№ 536/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С възивното решение е отменено изцяло решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 73/2014 г. на районен съд Велинград, като са отхвърлени предявените от Д. А. П. от [населено място] против РПК ”С. Д.”- [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 3 от 29.11.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”главен счетоводител” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4448,40 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът РПК ”С. Д.”, [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-П., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1.При съществуващо трудово правоотношение може ли да се сключва трудов договор за изпитване, ако трудовата функция на служителя не е съществено променена?; 2.Необходимо ли е предварително изрично писмено изявление на работника за превръщането на трудовия договор от безсрочен в срочен?; 3.Приложима ли е нормата на чл. 67, ал.3 КТ към трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 67, ал.1 т.1 КТ?
Отговорът на първия въпрос не буди съмнение и е даден както с приложеното от касаторката решение № 53 от 19.03.2014 г. по гр.д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІV г.о., така и в постоянната практика на ВКС. Въпросът обаче е зададен некоректно, тъй като в случая длъжността на ищцата е променена – от „отчетник счетоводство” на „главен счетоводител” и тази промяна без съмнение е съществена.
Начинът на формулиране на втория въпрос също предпоставя отговора, който е даден от закона – чл. 67, ал.3 КТ и чл. 119 КТ, както и е застъпен в множество решения на ВКС, вкл. и в приложеното от касаторката № 284 от 7.1. 2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Трудовото правоотношение може да се изменя само с писмено съгласие на страните. В случая обаче касаторката не отчита обстоятелството, че е преназначена на нова длъжност със значително по-високо трудово възнаграждение, за което тя е изразила съгласие с подписано допълнително споразумение. Независимо от това въпросът не е обсъждан във въззивното решение и е ирелевантен за правния спор, защото прекратяването на трудовия договор е на друго основание. Видно от текста на заповедта за уволнението то е извършено заради „изтичане на изпитателния срок” и „поради неизпълнени на задълженията си по длъжностна характеристика”, т.е. по чл.71, ал.1 КТ, както правилно е приел въззивният съд, а не по чл.325, ал.1, т.3 КТ.
За третия въпрос няма изложени аргументи на кое допълнително основание се поддържа, нито то може да се извлече от позоваване на задължителна или противоречива съдебна практика, или заради липса на такава. Той не е залегнал и в мотивите на въззивното решение и затова не трябва да бъде коментиран. Независимо от това може да се има предвид отговора на предишния въпрос в смисъл, че при промяна на трудовото правоотношение поради заемане на друга длъжност, работодателят може да уговори както срок за изпитване, така и срок на трудовия договор. Друг е въпросът ако се касае за злоупотреба с право, каквито доводи не са въведи в производството по делото и не са били предмет на обсъждане.
При този изход на делото касаторката дължи разноските за производството, направени от ответника съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2014 г. в размер на 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 345 от 16.07.2014 г. по гр.д.№ 536/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. П. от [населено място] да заплати на РПК „С. Д.”, [населено място], сумата 400 /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото, дължими на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.