Определение №13 от 39849 по търг. дело №729/729 на 2-ро тър. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 13
 
София,  05.012 2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 30.01.2009 година, в състав:
 
         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
                                                                                                                                                           
при участието на секретаря  Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА
т.дело № 729 /2008 година
 
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Б. Г. от гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския районен съд № Х* от 16.04.2008 год., постановено по гр.д. № 3006/2007 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителя срещу ТД ”С” О. , с. Т., община Н. обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД общо за сумата 10 173.16 лв., от които 6175.01 лв., представляваща неплатена доставка на стока по търговска фактура № 433/12.12.2002 год. и 3 998.15 лв., обезщетение за забава за периода 13.12.2002 год.-11.12.2006 год., заедно със законната лихва върху главницата на задължението и деловодни разноски.
С определение № 86 от 10.12.2008 год., по т.д. № 729/2008 год. настоящият съдебен състав е приел, че молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1,т.1 ГПК е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество на поддържаното от молителя основание.
Ответната по молбата страна не е взела становище по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната,съобразно правомощията си по чл.307 и сл. ГПК и данните по делото намира:
Молба за отмяна е основателна.
Според изложеното в обстоятелствената част на същата, в случая новооткрито по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК обстоятелство се явява настъпилото по силата на постановено по реда на чл.431, ал.3 ГПК, решение № 195 от 25.07.2006 год. по т.д. № 223/ 2006 год. на БОС заличаване вписването по ф.д. № 2517/2005 год. на БОС на ЕТ Ц. Т. Ч. , упражняващ търговска дейност под фирма „Г”, което ако е било известно на съда в инстанционното производство , би довело до обосноваването на различен от изградения краен правен извод.
Това разбиране на молителя следва да бъде споделено, като основано на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, аналогична на чл.231, ал. 1 б.”а” ГПК/ отм./ заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които същата не е могла да се снабди своевременно.
Следователно за да е осъществен фактическият състав на соченото основание за отмяна, твърдяното от страната обстоятелство трябва да е съществувало по време на разглеждане на спора в инстанционното производство, но да не е било известно на страната или същата по обективна невъзможност, а не поради проявена процесуална небрежност да охрани интересите си, да не е могла да се позове на него, респ. да се снабди със съответното доказателство за последното пред инстанцията по същество. Несъмнено е, че за да породи предвидените с чл.303, ал.1,т.1 ГПК правни последици това ново обстоятелство трябва да е релевантно за изхода от спора, т.е съществуването му да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото.
В случая, за да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на претендираните с исковата молба суми БРС е приел, че към датата на исковата молба – 11.12.2007 год. ищецът Г. Б. Г. не е бил активно материалноправно легитимиран да предяви същите, тъй като не е бил носител на материалното право на вземане по сключен с ответното ТД договор за доставка и изработка на парапети и елементи, обективиран във фактура № 433/ 12. 12.2002 год.. Изложени са в тази вр. съображения, че по силата на извършеното от страна на Б. прехвърляне на предприятието му на ЕТ с фирма „ „Г” на ЕТ Ц. Т. Ч. , обстоятелство вписано с решение на БОС от 11.08. 2005 год. по ф.д. № 2517/2005 год. по описа на с.с. приобретателят е придобил всички права, задължения и фактически отношения, вкл. породените от дейността на търговеца – прехвърлител облигационни права и то в състав и обем, в които ги е притежавал последният към датата на осъществяване прехвърлителната сделка- арг. от чл.15 ТЗ.
С оглед горното следва да се приеме, че представеното с молбата за отмяна решение на Бургаския окръжен съд № 195 от 25.07.2006 год. по т. д. № 223/2006 год., с което предявеният от Бургаска окръжна прокуратура иск по чл.431, ал.3 ГПК е уважен, като е прието за установено по отношение на ЕТ Ц. Ч. с фирма „Г”, гр. Б., че с решение на БОС по ф.д. № 2517/2005 год. е вписано несъществуващо обстоятелство, вкл. регистрирането му като ЕТ и прехвърляне на предприятието на ЕТ Г. Б. „Г” нему, притежава характеристиката на новооткрито обстоятелство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, което е от съществено значение за делото и ако бе установено в хода на инстанционното производство, би довело евентуално до промяна в решаващия извод на БОС относно основателността на предявените искове.
Доколкото молителят не е бил страна в производството по чл. 431, ал.3 ГПК и разпореденото от чл.498 ГПК вписване е последица от влизане на постановеното по този ред решение в сила, то отсъства и проявена от последния процесуална небрежност да охрани интересите си при попълване на делото с необходимия доказателствен материал пред инстанцията по същество, поради което молбата за отмяна следва да бъде уважена.
Отделен остава въпросът, че и не съществува вменено в тежест на ищеца всеобщо задължение за проверка на търговския регистър при всяко започване на дело по отношение на лицата, които не се идентифицират с конкретния ответник по спора.
Водим от горното и на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Бургаския районен съд № Х* от 16.04.2008 год., постановено по гр.д. № 3006/2007 год. по описа на с.с.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар