Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
София, 130/25.08.2017 г.
Подписаната Ваня Атанасова, докладчик по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о., по повод подадена частна жалба вх. № 7567/5. 07. 2017 г. и уточняваща молба вх. № 8524/27. 07. 2017 г., констатирах следното:
С частна жалба вх. № 7567/5. 07. 2017 г., уточнена с молба вх. № 8524/27. 07. 2017 г., подадена от П. Г. С., чрез адв. М. П., АК – Б., се обжалва определение № 516 от 15. 06. 2017 г. по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, изцяло.
Частната жалба е недопустима в частта й срещу определението в частта му, с която не е допуснато до касационно обжалване решение № V-91 от 28. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 821/2015 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. гр. с-в в частта, с която, след частична отмяна на решение № 336 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5004/2014 г. на Бургаския районен съд, предявеният от П. Г. С. против Военно формирование 32890 – [населено място] иск с правно основание чл. 136а, ал. 5 КТ, за присъждане на възнаграждение за положен в периода 1. 06. 2003 г. – 29. 06. 2010 г. труд над нормалната, но в границите на удължената продължителност на служебното време, е отхвърлен над сумата 2477, 85 лв. до предявения размер от 13481, 88 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане на посочената главница, е отхвърлен над сумата 442, 63 лв. до сумата 9877, 30 лв. Определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК, окончателно е и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като атакуваният акт няма преграждащ характер. Като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е допустима в частта й срещу определението в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от П. Г. С. касационна жалба против решение № V-91 от 28. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 821/2015 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. гр. с-в в частта, с която е потвърдено решение № 336 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5004/2014 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. С. против Военно формирование 32890 – [населено място] иск с правно основание чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ /отм./ за сумата 1694 лв. – неизплатена част от дължимо за периода 12. 05. 2009 г. – 30. 06. 2012 г. основно месечно трудово възнаграждение, както и предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 240 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 1. 07. 2012 г. – 31. 12. 2012 г. и е прекратено производството по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о. в посочената част. Частният жалбоподател е освободен от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 253 ГПК, разпореждането от 6. 07. 2017 г., с което са дадени указания за представяне на доказателства за внасяне на такава по сметка на ВКС в едноседмичен срок, следва да бъде отменено. Препис от частната жалба следва да бъде изпратен на насрещната страна, с указания за възможността за възражения в едноседмичен срок от получаването му.
С оглед на горното,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА подадената от П. Г. С., чрез адв. М. П., АК – Б., частна жалба вх. № 7567/5. 07. 2017 г., уточнена с молба вх. № 8524/27. 07. 2017 г., В ЧАСТТА Й срещу определение № 516 от 15. 06. 2017 г. по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта му, с която не е допуснато до касационно обжалване решение № V-91 от 28. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 821/2015 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. гр. с-в в частта, с която, след частична отмяна на решение № 336 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5004/2014 г. на Бургаския районен съд, предявеният от П. Г. С. против Военно формирование 32890 – [населено място] иск с правно основание чл. 136а, ал. 5 КТ, за присъждане на възнаграждение за положен в периода 1. 06. 2003 г. – 29. 06. 2010 г. труд над нормалната, но в границите на удължената продължителност на служебното време, е отхвърлен над сумата 2477, 85 лв. до предявения размер от 13481, 88 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане на посочената главница, е отхвърлен над сумата 442, 63 лв. до сумата 9877, 30 лв.
Разпореждането за връщане подлежи на обжалване от П. Г. С., с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК, разпореждане от 6. 07. 2017 г. на съдията-докладчик по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о., с което на П. Г. С. са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. № 7567/5. 07. 2017 г. срещу определение № 516 от 15. 06. 2017 г. по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о. в прекратителната му част.
ПРЕПИС от частна жалба вх. № 7567/5. 07. 2017 г. срещу определение № 516 от 15. 06. 2017 г. по гр. д. № 814/2017 г. на ВКС, III г.о. в прекратителната му част да се изпрати на насрещната страна, с указания за възможността за подаване на писмено възражение в едноседмичен срок.
СЪДИЯ:
/Ваня Атанасова/