2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С. 10.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 373/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Г. Г., срещу определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 317 от 22.11.2013г. по гр.д. № 6003/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба против решение № 48/28.06.2013г. по в.гр.д. № 91/2013г. на Окръжен съд – Търговище.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба против въззивното решение на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. На основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е приел, че размерът на цената на иска за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – неговата пазарна цена. В случая видно от представените на л. 40-48 от делото удостоверения по чл. 264, ал. 1 ДОПК на [община], данъчната оценка на всеки от имотите, предмет на иска за собственост, е под 5 000 лв.
Частният жалбоподател счита, че цената на всеки от имотите не може да бъде определена, тъй като прехвърлителните сделки са обективирани в два нотариални акта с обща цена на разпоредителните сделки по всеки от нотариалните актове.
Частната жалба е неоснователна.
Предмет на делото са кумулативно съединени искове за собственост на няколко земеделски имоти, всеки от които е с данъчна оценка под 5000 лв., при което преценката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК се прави за всеки отделен иск, с оглед цената на всеки от имотите.
Правилно ВКС е приел, че цената на иска по иск за собственост или други вещни права отговаря на данъчната оценка на имота, а само ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. Ищецът е този, който посочва цената на иска при предявяването му – чл. 70, ал. 1 ГПК. Съгласно същата разпоредба както съдът служебно, така и ответникът по иска най-късно в първото заседание може да повдигне въпроса за цената на иска, но след като цената на иска е определена по този ред, тя остава неизменна за цялото производство по делото – ТР № 8/2012г. ОСГК на ВКС. В случая цената на иска е определена въз основа на представените удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти и върху нея съдът е определил дължимата държавна такса с разпореждане от 24.10.2012г.
По изложените съображения определението следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 317 от 22.11.2013г. по гр.д. № 6003/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: