3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
София, 27.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2079/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], срещу решение № 805 от 06.04.2017 г. по т.д. № 565/2017 г. на Апелативен съд- София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 104 от 18.11.2016 г. по т.д. № 231/2015 г. на Софийски окръжен съд, ТО, IV състав. С посоченото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на [фирма] съществуването на вземане на [фирма] за сумите: 103 469.10 лв. – цена на електрическа енергия за периода от м.януари 2015 г. до м.юни 2015 г. по 38 броя фактури и 4 513.84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.09.2015 г. по ч.гр.д. № 652/2015 г. на Районен съд – Елин Пелин.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Твърди се, че ищецът не е доказал твърдението си за доставка на електрическа енергия, чиято цена претендира, а представените по делото фактури не са получени в дружеството и не са надлежно оформени.
В допълнителна „касационна жалба”, с посочено правно основание чл.280 и сл. ГПК, представена с оглед дадените от администриращия съд указания по чл.285, ал.1 ГПК, вкл. и за прилагане на точно и мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, дружеството касатор е посочило, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на съдилищата, практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и, че правилното решаване на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване поради липса на формулирани правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Позовава се на задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно последиците от недоказване на общото основание за достъп до касация. В постъпил по делото писмен отговор е застъпено становище и по съществото на спора – за правилност на атакуваното въззивно решение, с позоваване на приложена практика на съдилищата и на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При произнасяне по спорния предмет, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София, след преценка на данните по делото и прилагайки процесуалната възможност по чл.272 ГПК за препращане към мотивите на първата инстанция, е приел за основателни исковите претенции на [фирма], конкретизирани по всяка една от фактурите за целия исков период. Прието е, че за доставената от ищеца на ответника електрическа енергия са съставени процесните 38 броя фактури, които са надлежно оформени съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/.
Отхвърлени са като неоснователни възраженията на ответника /сега касатор/ във връзка с реквизитите на фактурите. Позовавайки се на чл.114 ЗСч, съдът е извел извод, че подписът върху фактурата не е задължителен неин реквизит и неподписаната фактура е действителна.
Въззивният съд не е възприел възраженията на ответника във връзка с доказване действителната доставка на електрическа енергия, чиято цена се търси от ищеца. Застъпено е становището, че приетите по делото фактури и редовни месечни отчети, установяващи количеството консумирана електрическа енергия, не са оспорени в производството пред първата инстанция, а цената на ел.енергия е определена съобразно постигнатите между страните договорености. Наличието на претендираното вземане е установено и от счетоводната експертиза, неоспорена от страните и надлежно приета.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да докаже общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като формулира материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда. Според този акт на нормативно тълкуване, липсата на изрично поставени такива въпроси, попадащи в обхвата на основния селективен критерий, обуславя недопускане на касационно обжалване.
В случая, независимо от дадените указания от администриращия жалбата съд, дружеството касатор не е формулирало никакви правни въпроси, релевантни за изхода на делото. Уточнената касационна жалба възпроизвежда законовите разпоредби – чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, като не е отчетена и липсата на тъждество между основанията за допускане на обжалването от основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Предвид тази констатация, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно, като за настоящия състав не съществува задължение за произнасяне по допълнителните селективни критерии, които са само бланкетно посочени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 805 от 06.04.2017 г. по т.д. № 565/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: