О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
София, 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1105/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Б. , чрез пълномощник адв. Д. Д. срещу решение №326 от 30.12.2008г по гр.дело № 357/2006г. на Пернишки окръжен съд в частта , с която отменено решение решение №298 от 22.12.2005г по гр.д. 23/2005г на Пернишки районен съд и по същество е отхвърлен до пълния предявен размер паричен иск за половината от необходимите за запазване и укрепване на сграда разноски , предявен от касатора като собственик на източната половина , срещу ответника , собственик на западната половина от жилищна сграда – близнак . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква допустимост съобразно разпоредбата на чл. 280 ал.1 от ГПК без да е изведен конкретен въпрос извън оплакването ,че неправилно е отхвърлен довод за наличие на етажна собственост,съответно довел до неправилно прилагане на чл. 30,чл.31,чл. 38 и чл. 41 от ЗС. Оплакването в касационната жалба е за нарушение на съществени съдопроизводствени правила , изразяващо се в необсъждане всички доказателства съгласно чл. 188 от ГПК,което е основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Приложени са ППВС №6 по гр.д. №9/1974г, Тълкувателно решение № 34/1983г на ОСГК на ВС на РБ и редица други решения от практиката на ВС на РБ и Върховен касационен съд относно режима на подпокривното пространство в сграда – етажна собственост ,ползването на общи части в такава сграда , разликата между необходими разноски при поддържане на имот и подобренията и основанията за претендирането им , без да е дадена обосновка за относимост на тази практика към хипотезите на чл. 280 ал.1 т. 1 или т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. В. Й. изтъква ,че изложените съображения не подкрепят основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа обосновка на конкретния въпрос,свързан с прилагането на материалния или процесуален закон , като условие по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Като общ процесуалноправен въпрос се поставя самото касационно оплакване и твърдение за необсъждане на доказателствата като цяло , по- конкратно за неправилно възприемане заключението на тройната техническа експертиза , вместо заключението на едноличната екпертиза по въпроси, касаещи конструктивни особености на двете сгради – билзнак. Според защитата на касатора решаващият съд е следвало да достигне до друг извод ,като приеме наличие на етажна собственост при две сгради близнаци с отделни входове , застроени в самостоятелно притежавани дворни места , т.е същественият процесуалноправен и материалноправен въпрос е разбиран като задължение за въззивния съд да направи изводи в подкрепа на горната теза и да уважи претенция на основание чл. 41 вр. с чл. 30 ал.3 от ЗС за разноски , извършени с оглед конструктивно укрепване на една от сградите .
При това изложение касационно обжалване се претендира без същинска обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК , изведена по конкретен въпрос . Отменителните основанията при касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК, не могат да бъдат релевирани като тъждествени с критерия за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, а и в случая позоваването на чл. 281 ал.3 от ГПК е бланкетно .
Допустимостта на касационно обжалване е обвързана с обосновка на конкретната правна проблематика в сферата на обективното право , но не изобщо , а по повод неговото прилагане за случая. Обосновката следва да е почерпана от разрешението на конкретния спор за предявеното по исков ред субективно право, но в съпоставителен план , спрямо други разрешения, давани от съдилища ,т.е връзката между проблематика и разрешение е същността на самата обосновка .
Тази същност отсъства от изложението на касатора . Приложени са многобройни решения от практиката , които касаят режима на подпокривното пространство. В случая по настоящето дело претенцията на ищеца за половината от разноските по изграждането на преградна стена в подпокривното пространство с цел обособяване на тавански помещения и оребряване на покривната конструкция , е уважена . По отношение на останалите строителни работи е прието ,че те са извършени само в частта на сградата , собственост на ищеца и укрепват само нея . При обстоятелствата , установени в конкретния спор , постановеното решение не е в противоречие с приложената съдебна практика , касаеща режима на подпокривното пространство като обща част в сграда – етажна собственост, тъй като в обжалваната от касатора част е отхвърлена претенция за остойностяване на ремонтните работи, които не се отнасят до такива части. Общото позоваване и цитиране на задължителната и незадължителна практика, постановена от Върховния касационен съд , без да е развит довод за нейната относимост към случая , не е обосновката, изисквана по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК , по новия процсуален ред касационната проверка има факултативен характер. Атакуваното решение на въззивния съд не обективира правен въпрос, решаван противоречиво или такъв , по който следва да се даде тълкуване с оглед развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
Ответникът в касационното производство претендира разноски , които е установил за адвокатска защита и следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №326 от 30.12.2008г по гр.дело № 357/2006г. на Пернишки окръжен съд в частта , с която отменено решение решение №298 от 22.12.2005г по гр.д. 23/2005г на Пернишки районен съд и по същество е отхвърлен паричен иск за сумата 1781 ,40 лева .
Осъжда А. Д. Б. да заплати на А. В. Й. сумата 400 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .