4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
гр.С., 6.12..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 791 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П., подадена от пълномощниците адв. П. и адв. К. срещу въззивно решение № 162 от 4.02.2011г. по гр.д.№ 2820/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2157 от 29.06.2008 г. по гр. д. № 3559/2008г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и е прогласена нищожността на договор за наем от 24.09.2003 г. с нотариална заверка на подписите като привиден, сключен между Ю. И. Г. и М. Г. З., прикриващ действителни наемни правоотношения между Ю. И. Г. като наемодател и С. Н. П. като наемател и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. П. против Ю. И. Г. и М. Г. З. иск за прогласяване нищожността на договора за наем от 24.09.2003 г. като привиден.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите за давността за упражняване на правото да се претендира обявяване на една сделка за симулативна; за значението на формата на симулативната сделка по отношение на това дали съществува такава сделка; за това дали нищожността на симулативната сделка произтича от липса на реално съгласие или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави и какви доказателства са допустими за доказване на симулацията са решени от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения на същите в цитираните и приложени решения на Върховния касационен съд.
Ответницата Ю. И. Г. в писмения отговор на касационната жалба изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответницата М. Г. З. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. Н. П. против Ю. И. Г. и М. Г. З. иск за прогласяване нищожността на договора за наем от 24.09.2003 г. като привиден. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че давностния срок за предявяване на иска за прогласяване нищожност на договор за наем от 24.09.2003 г., като привиден, прикриващ действителни наемни правоотношения между жалбоподателя и Ю. И. Г. е изтекъл на 24.09.2008 г., а исковата молба е депозирана на 9.12.2008 г., че от събраните по делото доказателства е установено, че договорът е бил сключен между ответниците, а не между жалбоподателя и ответницата Г.. Изложил е съображения, че сключеният договор за наем е с нотариална заверка на подписите от което следвало изводът, че наемател е подписалата договора З., а не друго лице, както и че нищожна е тази привидна сделка, която противоречи на закона и добрите нрави, за каквато хипотеза в случая не се навеждат доводи.
Съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпросите: за давността за упражняване на правото да се претендира обявяване на една сделка за симулативна; за значението на формата на симулативната сделка по отношение на това дали съществува такава сделка; за това дали нищожността на симулативната сделка произтича от липса на реално съгласие или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави е в противоречие с даденото разрешение на същите в приложените решения на състави на Върховния касационен съд. В решение № 925 по гр.д. № 1150/1996 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. В решение № 453 по гр.д. 0 990/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. В решение № 1106 по гр.д. № 2969/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки-едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата-прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.
От изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по тези правни въпроси.
По въпроса какви доказателствени средства са допустими за доказване на симулацията, респ. налице ли е начало на писмено доказателство и допустими ли са свидетелски показания, както и следва ли да се обсъдят в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е поставен с оглед поддържаното от жалбоподателя, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до необсонованост на извода, че договора за наем не е привиден. Въпросът касае правилността на решение и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162 от 4.02.2011г. по гр.д.№ 2820/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на С. Н. П. със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв. В. П. и адв. Х. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 140 лв.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :