О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
Гр.С., 18.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5670 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. срещу решение №.1943/8.05.14г. по г.д.№.191/2014г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която касаторът е осъден да плати на ищцата на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер над 3000лв. до 20000лв.
Ответната страна Г. Г. С. не взема становище. В срока по чл.287 ал.2 ГПК подава насрещна касационна жалба.
Третото лице помагач ЗД [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично и потвърдил първоинстанционното решение, е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за основателен за сумата 20000лв. и го е уважил ведно с лихви и разноски; уважил е обратния иск на ответника срещу третото лице помагач за същата сума. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищцата е претърпяла вреди от виновното противоправно поведение на ответника – който, вследствие нарушение на правилата за движение, е предизвикал ПТП, от което са й нанесени травматични увреждания. При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразил вида и характера на насените телесни повреди – счупване на левия крак в областта на глезенната става, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, придружено с кръвотечение; препърпените вследствие на същите физически болки, страдания и неудобства /вкл. от извършените оперативни интервенции, поставена гипсова имобилизация и невъзможността ищцата да се придвижва самостоятелно без чужда помощ или без помощни средства в продължение на 4-5месеца/; сериозните психични преживявания вследствие изживяния стрес /провокираните посттравматично стресово разстройство, депресивно състояние, силни страхови усещания/; възрастта на ищцата /72г./, при която пълно излекуване не може да се очаква, а възстановителният процес е продължил по-дълго и по-мъчително; настъпилото вследствие на изживения стрес обостряне на заболяването, от което тя е страдала преди ПТП /Паркинсонова болест и постинфарктно състояние/; неблагоприятната прогноза до края на живота си да прилага терапия с антидепресанти. При тези факти и като се е позовал на разясненията, дадени с ППВС №.4/68г., съдът е приел, на база преценката на всичи обективно установени обстоятелства за претърпените неимуществени вреди, че за обезщетяването им на основание чл.52 ЗЗД трябва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като противоречива практика сочи присъда №.637/26.09.13г. на Районен съд Петрич по нохд 20131230200870/13.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Ако по прилагането на определена правна норма съществува противоречива съдебна практика, която, обаче, е била уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл.291 ГПК, и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос /т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
К. цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /Тълкувателно решение №.3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС, Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решения №.198/03.10.2014 по г.д.№.2307/2014, ІІІ ГО на ВКС, №.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО на ВКС, №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО на ВКС, №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО на ВКС/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики /разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса/. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. Същевременно представената от касатора присъда не съставлява противоречива практика по смисъла на т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не са приложени доказателства съдебният акт да е влязъл в сила. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Липсва и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по смисъла на т.4 на ТР №.1/19.02.20 по т.д.№.1/09 на ОСГТК на ВКС. Не се касае за неясни или противоречиви разпоредби, а по поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС – вкл. горецитираната, която не се нуждае от осъвременяване, и която е била съобразена от въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено по-горе, не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното от И. К. въззивно решение. При този изход на спора и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1943/8.05.14г. по г.д.№.191/2014г. на Окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: