3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
[населено място] 22.12 . 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1107 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 164 от 22.02.2010г. по гр.д.№ 1544/2009г. Софийският Апелативен съд /С./, Гражданска колегия, II състав е отменил решение от 06.04.2009г., постановено по гр.д.№ 148/2008г. от Видинския окръжен съд в частта, с която претенцията е уважена за сумата над 4 000 лева до 6 000 лева и в частта за разноски над 270 лева до 474 лева и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на М. П. Ф., предявен на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД срещу Н. С. Д., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в причинна връзка с пътнотранспортно произшествие /ПТП/.
Касационни жалби против решението на СГС са постъпили от двете страни.
Жалбите на М. П. Ф. и Н. С. Д. са допустими. Те са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева и отговарят на изискванията по чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
В жалбата на М. П. Ф. се обжалва въззивното решение в отменителната му част за 2 000 лева с искане решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на С. или да се реши спора по същество, като се присъди претендираното с исковата молба обезщетение. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл.52 от ЗЗД по отношение на критериите за справедливост при оценка на претърпените от нея болки и страдания в нарушение на постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленум на Върховния съд /ППВС № 4/1961г./, ППВС № 4/1968г. и тълкувателно решение /ТР/ № 73/1985г. на общо събрание на гражданската колегия /ОСГК/ на ВС.
В жалбата на Н. С. Д. се обжалва въззивното решение в осъдителната част, с която е уважен иска в размер на сумата 4 000 лева и са присъдени разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Този жалбоподател твърди, че въззивният съд е уважил предявения иск в противоречие на трайната практика на ВКС, за което е приложил решение № 79 от 24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3604/2007г., IV г.о.,ГК; решение № 1 от 19.03.2001г. на ВКС по гр.д.№ 687/2001г.,II г.о.; решение № 757 от 26.03.1973г. на ВКС по гр.д.№ 227/73г., II г.о. и определение № 449 от 23.07.2009г. на ВКС по т.д.№ 71/2009г., II т.о., ТК. В изложението се продължава, че въззивният съд не е направил преценка на всички събрани по делото доказателства; не се е произнесъл по редица възражения на тази страна, като се уточнява, че не е било взето предвид възражение за съпричиняване на неимуществените вреди от страна на пострадалата, всичко това е довело до неправилно произнасяне по предмета на разглежданото дело.
За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 6 000 лева на 4 000 лева въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, от които се установява, че от претърпяно ПТП, станало на 17.04.2006г., М. П. Ф. е получила травма на главата с оток в челната област, травма в областта на дясната ръка и дясната гривнена става, травми в областта на двете коленни стави с оток и охлузвания. Травмата на главата с оток в лицевата област е причинила болки и страдания, но липсват доказателства за получено мозъчно сътресение, защото тази диагноза е поставена по-късно. Въз основа неоспореното от страните заключение на тройната медицинска експертиза, приета от първоинстанционния съд, и събраните писмени доказателства, въззивния съд е приел за непотвърдена диагнозата на пострадалата спукване на капачката на лявата колянна става и че заболяването белодробна тромбемболия не е в пряка причинна връзка с претърпяната пътна злополука.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 164 от 22.02.2010г. по гр.д.№ 1544/2009г. на С., ГК, II състав.
По отношение допускане до касационен контрол жалбата на М. П. Ф..
Предмет на посочените от касаторката ППВС № 4/1961г. и ППВС № 4/1968г. е обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, като с второто постановление е отменен раздел I от първото постановление. Даденото разрешение с Т.Р.№ 73/85г. на ОСГК на ВС не е относимо към приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 4/1968г.. Той е обсъдил всички конкретно установени обективни и други обстоятелства и въз основа на оценката им е присъдил неимуществени вреди по справедливост. Поради това основанието за допускане на касационно обжалване по точка 1, ал.1 на чл.280 от ГПК не е налице.
Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, което е посочено само като законов текст в касационната жалба, защото касаторът не е представил влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по приложението на чл.52 от ЗЗД по идентични или поне сходни фактически обстоятелства.
Поставеният от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по приложението на чл.52 от ЗЗД има установена практика, която не е нужно да бъде променяна или осъвременявана. Това означава, че не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
По отношение допускане до касационен контрол жалбата на Н. С. Д..
За да е налице поддържаното от тази страна основание по чл.280,ал.1,т.1 от ТК, тя трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който правен въпрос в обжалваното решение на въззивния съд, да е разрешен в противоречие на задължителната практика на Върховния съд /ВС/ и Върховния касационен съд /ВКС/. Изложеният от тази страна въпрос е за неправилно процедиране на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, което довело до неправилност на обжалваното решение. Така изложеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора по конкретното дело. Въззивният съд е процедирал правилно. Той е постановил решението си след обсъждане исканията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото. В хода на производството не са събрани доказателства и не е било заявено обосновано възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалата, именно поради това възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД не е било обсъждано от въззивната инстанция. Представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК съдебни актове, едно от които е определение, не са задължителна практика на ВС и ВКС съгласно Т.Р.№ 1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГКТК. Не само това, но и разрешенията по същество, дадени в представените актове, нямат връзка и не са от значение за разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора предмет на обжалваното решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 22.02.2010г. по гр.д.№ 1544/2009г. С. Апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.