3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1317
С. 23.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 658/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Е. М., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 312 от 21.02.2012г. по в.гр.д. № 2230/2011г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, І с-в, № 2609 от 13.06.2011г. по гр.д. № 13208/2010г., с което е признато за незаконно и е отменено наложеното на Н. Н. С. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ответницата по касация Н. Н. С. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Н. Н. С. иск за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че няма пречка описанието на нарушението, времето и мястото на извършването му да се съдържат в друг документ, към който заповедта препраща, но в случая това не е сторено. В заповедта е посочено, че се издава въз основа на получени сигнали и оплаквания /приложени писмени запитвания, оплаквания, молби, обяснения/, без обаче същите да са индивидуализирани по начин, по който могат да бъдат отличени от други подобни – с конкретен автор, дата на постъпване и др. Такива документи не са изброени като приложения в заповедта за наказание. На следващо място съдът е приел, че на ищцата са поискани устно обяснения, но работодателят не е установил, че е поискал обяснения за конкретните нарушения за които е наложено наказанието.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправните въпроси: допустимо ли е заповед, с която се налага дисциплинарно наказание да препраща към друг документ, в който се сочат детайли относно извършеното нарушение, с които документи работникът е запознат; доколко от съдържанието на дадени от служителя писмени обяснения може да се направи несъмнен извод, че същите са поискани от работодателя във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено конкретното дисциплинарно наказание. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложеното решение № 1225/2008г. по гр.д. № 596/2007г. І г.о. ВКС. Съдебната практика /решение № 171 от 23.02.2010г. по гр.д. № 68/2009г. ІІІ г.о., решение № 379/24.06.2010г. по гр.д. № 410/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 849/12.01.2011г. по гр.д. № 40/2010г. ІV г.о./ по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ трайно приема, че е допустимо заповедта за дисциплинарно наказание да се мотивира чрез препращане към друг документ, който е известен на работника/служителя. В. съд по настоящото дело също е приел, че няма пречка описанието на нарушението, времето и мястото на извършването му да се съдържат в друг документ, към който заповедта препраща, но в случая това не е сторено.
Тъй като нарушението на чл. 195, ал. 1 КТ води до незаконност на уволнението, вторият въпрос, свързан с прилагането на чл. 193 КТ не е от значение за изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. На ответницата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 312 от 21.02.2012г. по в.гр.д. № 2230/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Н. Н. С. от [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: