5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
С., 29.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.645 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 113 от 10.02.2010 год. по гр.д. № 3090/2009 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на А. Д. И. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 З..
Постъпила е касационна жалба и от А. Д. И., чрез процесуалният му представител-адв. Е. В. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 10000 лв. и до 30000 лв.
С определение № 20 от 12.01.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Апелативна прокуратура [населено място] по жалбата на А. Д. И. изразява становище, че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
А. Д. И. изразява становище, че жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Окръжен съд, [населено място] не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение в обжалваните части на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното:
По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. , ВКС, ІІІ г.о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г., ВКС, Т.К. , ІІ т.о. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав.
При дадения отговор на правния въпрос по основателността на жалбите съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.2, предл.1 З. в лицето на Прокуратура на Р България, от чиито действия на ищеца са причинени вреди- незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление за което е бил оправдан. За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. въззивният съд е взел предвид продължителността на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, периода от м.12.1998 г. до м.01.2005 г., включващ и периода от девет месеца на взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”, степента и интензитета на претърпяните психически страдания, отражението което е имало сред съгражданите, близките, приятелите и семейството му. Изводът за претърпяните психически страдания от отношението на съседи, приятели и близки е направен с оглед показанията на разпитаната по делото свидетелка П. П., живееща с ищеца на семейни начала. Въз основа на тях съдът е приел, че обезщетението от 10 000 лв. справедливо ще обезщети тези морални вреди.
Съдът в настоящия състав намира, че присъденото обезщетение е завишено.
В случая от показанията на разпитаната по делото свидетелка, преценени с оглед разпоредбата на чл.136 ГПК /отм./ наред с останалите доказателства относно продължителността на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, включително и периода през който на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, се установява че освен претърпяните психически страдания във връзка с наказателното производство и отчуждението на близките и роднините му, което продължило около една година след отмяна на мярката за неотклонение доказателства за други негативни преживявания по делото не са събрани. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпяните болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. П. психически преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, периодът от време, през който на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение предизвикала ограничаване на основните му конституционни права безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца, такова отражение е дало и отчуждението на приятелите и роднините му, отношението на съседите към него. В случая обаче следва да се отчете обстоятелството, че преди това обвинение ищецът е бил осъждан неколкократно за други престъпления и интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение, че отчуждението на близки и приятели, което е създало известен социален дискомфорт е било за сравнително кратък период от време, че отношението на съседите е резултат и на предхождащата престъпна дейност. Това налага извод, че сумата от 5000 лв.справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.
По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 З. е уважен за разликата над 5000 лв. и до 10 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което иска се отхвърли за сумата от 5000 лв. /разликата над 5000 лв. и до 10 000 лв./.
Предвид изложеното жалбата на А. Д. И., с която се обжалва решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 10000 лв. и до 30000 лв. като неоснователна ще следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 113 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 3090/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 3394 от 6.07.2009 г. по гр.д. № 2258/2007 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен иска по чл.2,ал.1,т.2 З. за сумата над 5000 лв. до 10 000 лв. и в тази част Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. И. от [населено място], кв. Изток, [улица] срещу Прокуратура на Република България, [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан за сумата над 5000 /пет хиляди/ лв. и до 10 000 /десет хиляди/ лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :