4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1326
С., 26.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 709/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника адв. С. Г., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 56 от 05.03.2012г. по в.гр.д. № 25/2012г., с което е потвърдено решението на Габровския районен съд, № 559 от 15.11.2011г. по гр.д. № 2059/2011г., с което са уважени предявените от Д. Д. Иванова против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация Д. Д. Иванова от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е уважил предявените от Д. Д. Иванова против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ по съображения, че сключеният трудов договор не е със срок за изпитване, поради което прекратяването му на основание чл. 71 КТ е незаконно. При този вид договори е задължително да бъде вписана уговорката за изпитване и в чия полза е, като няма пречка изпитването да е в полза и на двете страни. В сключения между страните по делото трудов договор това не е сторено. В него изрично е вписано, че е срочен с краен срок 2015г. и че срокът на предизвестието при прекратяването му е три месеца. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че договорът със срок за изпитване може да предшества сключването на окончателен трудов договор за неопределено време или срочен трудов договор, но е необходимо това изрично да бъде указано.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправните въпроси: какъв е редът, по който следва да е обективирана в трудовия договор уговорката за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ; какъв е редът, по който следва да е обективирана в трудовия договор уговорката за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, сключен в рамките на срочен трудов договор; какво е минималното изискуемо съдържание на срочен трудов договор с уговорка за изпитване. За наличието на противоречива съдебна практика прилага решение № 98/04.04.2000г. по гр.д. № 1083/1999г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че уговорката за изпитване може да се направи както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор, като в последния случай това обстоятелство трябва изрично да бъде вписано. Прието е, че практически това се постига по два начина – чрез включване на основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1-4 КТ наред с това по чл. 70, ал. 1 КТ или чрез словесен текст, който установява срочния характер на договора и негови вид /за определен срок, до завършване на определена работа и т.н./.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие с приложеното решение. Видно от цитираните по-горе мотиви на обжалваното решение, така както е прието и в приложеното решение на ВКС, съдът е приел, че договорът със срок за изпитване може да предшества сключването на окончателен трудов договор за неопределено време или срочен трудов договор, но е необходимо това изрично да бъде указано.
Въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид наличието на съдебна практика /включително приложената към жалбата/ по прилагането на чл. 70, ал. 1 КТ по поставените въпроси. За да е валидно изявлението за сключване на трудов договор, както модалитетът „срок за изпитване” така и видът на окончателния договор трябва да са изписани по начин, изключващ всяка неяснота. В случая решаващите мотиви на съда са свързани с това, че трудовият договор съдържа противоречиви клаузи. Като основание за сключването му са вписани чл. 70, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, със срок до 2015г., което е повече от предвидения в чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ максимален срок от три години. Същевременно от съдържанието на договора е видно, че е сключен за извършване на определена работа по проект за водния цикъл на [населено място] /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. Освен това, макар и срочен, предвидено е прекратяването му с предизвестие от три месеца. Съгласно чл. 325, т. 4 и т. 1 КТ срочният трудов договор за извършване на определена работа се прекратява със завършване на работата, а този за определен – срок с изтичането на срока.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 56 от 05.03.2012г. по в.гр.д. № 25/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: