О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1334
София, 02.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1529 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” АД, от гр. В., срещу въззивното решение от 15.06.2009 г. по гр.д. № 944 /2009 г. на Варненски окръжен съд, г.о., ІV с-в., с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 18.03.2009 г. по гр.д. № 9843 /2008 г. на Варненски районен съд, ХХ с-в. в частта, с която срещу жалбоподателя са уважени искове на Н. В. Г. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и в частта, с която решението е отменено в частта, с която искът по чл.344,ал.1,т.3 в. чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен за сумата 2,214.82 лева – за част от предявения размер 3,000 лева и вместо това е постановено друго, с което е уважен за този размер и за период от 07.11.2008 г. до 07.05.2009 г., ведно със законната лихва от 18.12.2009 г..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
С жалбата до изтичане на срока за обжалване е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, върху които е основал решението си и които е решил в противоречие с практиката на ВКС – основания за допустимост по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът посочва следните въпроси: ползват ли се вписванията в трудовата книжка с официална удостоверителна сила и следва ли да се допуснат гласни доказателства за установяване на датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят сочи съдебни решения на ВКС, в които твърди, че двата въпроса са решени положително.
Ответникът по жалбата Н. В. Г. твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, т.к. материалноправните и процесуалноправните въпроси, на които е основано решението, не са решени в противоречие на практиката на ВКС – в самата заповед е отбелязано, че е издадена на 07.11.2008 г., а не на 06.11.2008 г., както твърди жалбоподателя и това е удостоверено с подпис на служител на жалбоподателя, поради което и затова е недопустимо събирането на гласни доказателства (за датата на връчване на заповедта).
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
За да се произнесе по исковете, въззивният съд е приел, че работодателят е допуснал при оформяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която самият той представя, в нея да бъдат отразени две дати – 06.11.2008 г. и 07.11.2008 г., което поражда съмнение в действителната дата на връчване. Въззивният съд е установил и че в трудовата книжка е вписана с корекция датата 06.11.2008 г., както и че в представената от ищеца заповед е отбелязана само датата 07.11.2008 г.. Поради което въззивният съд е приел, че заповедта е връчена на ищеца на 07.11.2008 г. в нарушение на императивната разпоредба на чл.333,ал.1 КТ в периода на ползван от работника отпуск по болест.
Преди това въззивният съд е отхвърлил искането на ответника – работодател за събиране на гласни доказателства за датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца без да изложи мотиви за това. Мотиви е изложил първоинстанционният съд, който е отхвърлил това искане – то е недопустимо, поради това, че за посоченото обстоятелство е представен писмен акт, върху който са положени подписите и на двете страни.
От изложеното следва, че въззивният съд е направил извод за датата на връчването на заповедта за уволнение въз основа на преценка на изходящ от ответника – работодател (жалбоподател в настоящото производство) документ, въз основа на което е извършил преценка и на поправката на отразеното в трудовата книжка.
Поради изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не е основал извода си за датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на вписване в трудовата книжка, а на отразеното в самата заповед, като е отбелязал, че в трудовата книжка е установил поправка. Въззивното решение също е основано на този извод – за отразеното в самата заповед, а не на въпроса за удостоверителната сила на вписванията в трудовата книжка.
За пълнота следва да се отбележи и следното: Разрешеният във въззивното производство въпрос не е сходен с разгледаните в представеното решение № 706 / 01.12.1998 г. по гр.д. № 1738 /1997 г. на ВКС въпроси, между които е отбелязано единствено, че заповедта за уволнение трябва да се връчи. В представеното въззивно решение, за което е отбелязано, че е потвърдено от ВКС, изводът за връчването на подобна заповед също е основан на преценка на отразения в самата заповед отказ да бъде получена, удостоверен с подписите на свидетели. Изводът на въззивния състав по настоящото дело не противоречи, а е в съответствие с разпоредбите на чл.347, чл.349,ал.1 КТ и чл.4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, в които не е предвидено да се отбелязва датата на връчването на заповедта, и на разпоредбата на чл.2,ал.2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, в която е прието, че вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи, от което следва, че доказателствената и сила е производна на тази на визираните документи.
Въззивният съд не е решил въпроса за това следва ли да се допуснат гласни доказателства за установяване на датата на връчване на заповедта в противоречие с посоченото решение № 15 / 19.01.2007 г. по гр.д. 1069/ 2004 г. на ВКС, в което не е обсъждан въпросът за доказване на датата на връчване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, а въпросът за доказване на датата, когато е направено предложение по чл.325, т.1 КТ. отново за пълнота следва да се добави, че отхвърленото искане е в съответствие с разпоредбата на чл.164,ал.1,т.6 ГПК, според която са недопустими свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, особено при изричното противопоставяне от насрещната страна, както е в случая.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2009 г. по гр.д. № 944 /2009 г. на Варненски окръжен съд, г.о., ІV с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.