2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С. 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1053/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Л. Е., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, І с-в, № 584 от 06.04.2011г. по в.гр.д. № 935/2010г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І-4 с-в, от 27.10.2010г. по гр.д. № 3044/2005г. в частта, с която е осъдено Министерство на отбраната да заплати на И. Х. Т. и К. И. Т. на основание чл. 49 ЗЗД на всеки от тях по 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.09.2000г. до 26.09.2005г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2005г.
Ответниците по касация И. Х. Т. и К. И. Т., двамата от [населено място] не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Нито в изложението, нито в касационната жалба на Министерство на отбраната е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението поради погасяване на иска по давност, липса на причинно следствена връзка между претърпените вреди и работата на „Стол № 3 МНО” [населено място], настъпване на вредите само по изключителна вина на ищците, несъответствие между дадената от ищците и приетата от въззивния съд правна квалификация на иска, неприсъждане на разноски по делото. Всички тези оплаквания не са предмет на производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване. Съгласно посоченото по-горе ТР на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Поради съдържащото се в касационната жалба оплакване, че не са присъдени разноските за първоинстанционното и въззивно производство, делото следва да се върне на въззивният съд за произнасяне по това искане на основание чл. 248 ГПК.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, І с-в, № 584 от 06.04.2011г. по в.гр.д. № 935/2010г.
Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за присъждане на разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: