3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С. 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1140/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. А. С., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 1699 от 16.11.2012г. по в.гр.д. № 3082/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХV гр. с-в, № 2142 от 28.05.2012г. по гр.д. № 24009/2011г., с което са уважени предявените от Н. А. Карамелов против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ, за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение и на обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ, по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 226, ал. 2 и 3 КТ. Оплаквания са изложени само относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за неизплатено трудово възнаграждение.
Ответникът по касация Н. А. Карамелов от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. З. Н. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ и е процесуално допустима в тази част, както и в частта относно ацесорните искове. В частта относно иска за неизплатено трудово възнаграждение пред вид цената на иска – под 5000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 КТ касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовия договор не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че основанието за уволнение е посочено в заповедта цифрово, без да са изложени мотиви за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е следвало да посочи мотиви, гарантиращи на уволнения работник неговата защита. Освен това работодателят не изпълнил и императивната разпоредба на чл. 193 КТ като не е поискал писмени или устни обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното уволнение. На тези формални основания съдът е признал уволнението за незаконно без да разглежда спора по същество.
Жалбоподателят [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалба и изложението съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване. На ответника следва да се присъдят 400 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 1699 от 16.11.2012г. по в.гр.д. № 3082/2012г. В ЧАСТТА относно иска по чл. 128 КТ за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 1699 от 16.11.2012г. по в.гр.д. № 3082/2012г. в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Н. А. Карамелов от [населено място] сумата 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: