Определение №134 от 41815 по ч.пр. дело №439/439 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

[населено място], 25.06. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 6886 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. В. действащ като едноличен търговец с фирма „Р. ВАС- И. В.” от [населено място], подадена чрез адвокат С. Т. срещу въззивно решение № 1173 от 17.06.2013 год. по гр.д. № 648/2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Софийски градски съд от 11.06.2012 г. по гр.д. № 4761/2007 г., и е постановено друго, с което е обявен за окончателен сключеният между [фирма], [населено място] и И. Ж. К. през м. август 2005 г. предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху апартамент № 2, на ІІ етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място] , [улица], заедно с мазе № 2 и 6.050 % ид.части , представляващи правото на строеж върху УПИ ХІV-162 по плана на [населено място], м. ”Драгалевска спирка”. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба И. Ж. К., чрез адвокат К. П. изразява становище, че предявения иск е основателен и са налице предпоставките за сключване на окончателен договор.
С определение № 301 от 26.02.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да тълкува клаузите на предварителния договор, в конкретния случай клаузата свързана с уговорката предвиждаща възможност да се прекрати договора.
По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена принципно- при значително по-широка формулировка на материалноправния въпрос с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 117 от 28.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., решение № 505 от 3.01.2013 г. по гр.д. № 1476/2011 г., ІV г.о. и др. Прието е, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на договора. В решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 538/2012 г. е прието, че когато в сключения между страните предварителен договор е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца заплати цената му и това условие не е изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл.362 ГПК е неприложима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за да бъде обявен за окончателен предварителен договор, сключен през м.08.2005 г., по силата на който [фирма], представляван от И. В. В. се е задължил да прехвърли на И. Ж. К. правото на собственост върху апартамент №2, на ІІ етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заедно с мазе № 2 и 6.05% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ХІV-162 по плана на [населено място], м. „Драгалевска спирка” и 3.301% ид. части от описания урегулиран недвижим имот. Приел е, че между страните е сключен валиден предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, който към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, доколкото сградата, в която се намира, е била завършена на фаза „груб строеж”. Собственик на имота по приращение, към момента на вписване на исковата молба е бил обещателя по предварителния договор, поради което сключеният на 3.06.2008 г. договор за покупко-продажба между него и трето лице е непротивопоставим на купувача. Възражението на ответника, че цената не е заплатена в уговорения срок и договора не може да бъде обявен за окончателен е прието за неоснователно. Неплащането на уговорената продажна цена до 15.09.2005 г. според съда не е пречка за сключване на окончателен договор, тъй като с решението съдът ще осъди купувача да изпълни насрещното си задължение, на основание чл.297, ал.1, изр.1 ГПК /отм./
При дадения отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
Страните по предварителния договор са постигнали съгласие продажната цена на недвижимия имот да се заплати от купувача до 15.09.2005 г., като при сключване на договора той трябва да е заплатил цялата уговорена цена. В т.2.4 от договора е уговорено при забава на плащането „повече от един месец следва продажба на апартамента от продавача и връщане на внесената сума от купувача”.
Изхождайки от действително изявената воля на страните в чл.2.4 от предварителния договор следва, че са уговорили срок, в който купувача следва да заплати продажната цена. Съгласно чл.20а ЗЗД, уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Страните са свободни да определят своите облигационни отношения, стига те да не противоречат на закона. В случая посочената клауза е действителна. Неизпълнението на задължението за заплащане на уговорената цена в посочения срок води до прекратяване на договора. При това тълкуване на волята на страните в чл.2.4 от договора, след като е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца заплати цената му и това условие не е изпълнено, купувачът не може да иска прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 297, ал.1 ГПК /отм./ е неприложима. Същата е приложима, когато е уговорена едновременност на престациите- тази на купувача за заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне на правото на собственост.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивния съд неправилно е приложил закона. В нарушение на чл.20 ЗЗД е тълкувал разпоредбата на чл.2.4 от договора между страните. В. решение ще следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция, като предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба следа да заплати на жалбоподателя направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1850 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1173 от 17.06.2013 год. по гр.д. № 648/2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ж. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІІ, ап.89 срещу И. В. В., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск за обявяване за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД на сключения на 4.08.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ-ХІV-162, кв.5, м. „Драгалевска спирка”, по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], № 88, състоящ се от спалня, дневна-кухня, баня, антре, с обща застроена площ от 75.83 кв.м., при съседи: север ап.№1 и асансьорна площадка, изток-източна фасада на сградата към [улица], юг-южна фасада на сградата, запад-ап.3, ведно с припадащото се мазе № 2 в сутерена, със светла площ от 2.6 кв.м. и съответните 6.028% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Осъжда И. Ж. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІІ, ап.89 да заплати на И. В. В., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените разноски по делото в размер на 1850 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар