2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1345
С. 16.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 922/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. И. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. Иванова, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 22.03.2011г. по в.гр.д. № 72/2011г., с което е потвърдено решението на Новопазарския районен съд, № 331 от 20.12.2010г. по гр.д. № 1114/2010г., с което са отхвърлени предявените от П. А. И. против ОУ „П. В.” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Ответникът по касация ОУ „П. В.” [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. П. А. И. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС, поради противоречивото решаване и поради значението за точното прилагане на закона на въпроса длъжен ли е работодателят да посочи в заповедта за дисциплинарно уволнение конкретните деяния, мотиви и обосновка на дисциплинарното наказание, както и правната норма, въз основа на която е прекратен трудовият договор. Прилага решение № 204 от 17.04.2003г. по гр.. № 2941/2001г. ІІ го. ВКС, решение № 1506 от 10.12.1999г. по г.д. № 408/99г. ІІІ г.о. ВКС и решение на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 494/2009г. на което липсва отбелязване за влизане в сила. С посочените решения е прието, че липсата на които и да е от посочените в императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ реквизити нарушава правото на защита на уволнения работник или служител, и същевременно препятства съдебния контрол за законност на уволнението поради липса на ясен и точен предмет на съдебния контрол.
Изложеното в представените от жалбоподателката решения на ВКС становище по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ отразява трайно установената практика на съдилищата относно необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. В същия смисъл са и мотивите на Шуменския окръжен съд в обжалваното решение. Съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание, съдържаща датите на закъснение за учебните часове с по един час дневно, законовия текст – чл. 190, т. 1 КТ, наказаното лице и наложеното наказание, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице твърдяното противоречие, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради създадена трайна практика по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ и липса на предпоставките, посочени в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 22.03.2011г. по в.гр.д. № 72/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: