2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
С. 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 954/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурора при Апелативна прокуратура [населено място] Г., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 174 от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 57/2011г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд, № 485 от 27.10.2010г. по гр.д. № 483/2010г., с което е осъдена Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на Р. С. Р., И. Л. Г. и П. К. К. по 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Ответниците по касация Р. С. Р., И. Л. Г. и П. К. К. в представения писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Прокуратурата на РБ моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, като се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД, ТР № 1/2001г. т. 19 и ППВС № 4/68г. и чл. 5 З.. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение, без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и задължителните указания по прилагането й, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Съгласно приетото в посоченото ТР непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 174 от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 57/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: