О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1355
София, 06.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 742/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. от гр. С., чрез пълномощника й адв. М от САК, срещу решение № 486 от 9.12.2008 година по гр.д. N 2588/2008 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.01.2007г. по гр.д. № 2015/2005г. на Софийския районен съд, 51 състав в частта, с която Е. С. А. от София е осъден да заплати сумата 1200 лева, като вместо е постановено друго и е отхвърлен искът за тази сума, която се претендира за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради неизпълнение на задължение за информиране за рисковете от проведена на 1.03.2004г. операция на палеца на дясната ръка.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустими, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които следва да се разгледат в контекста на т.2 и т.3 от същия текст. Не са формулирани, обаче, конкретни въпроси, относими към решаването на спора, а принципно се поддържа, че решението засяга съществени въпроси, първият от които касае опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие – обявено за национален приоритет и конституционно закрепено. Принципно са възпроизведени и основни положения от Закона за здравето – за достъпа до медицинска помощ, за качеството на медицинската помощ и медицинските стандарти, за правата на пациентите и задълженията на лекарите и др. Според касаторката въззивното решение не е съобразено с трайната съдебната практика, свързана с отговорността на лекарите за вреди от техни действия и /или/ бездействия /т.н. лекарска грешка/, като са приложени две решения на ВКС, едното от които конторлно-отменително, т.е. неокончателно. Развила е доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост по съществото на правния спор – касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебни актове може да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само по себе си то не е достатъчно да обоснове становището на касаторката за наличие на противоречива практика на съдилищата, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на чл.45 ЗЗД. Независимо от липсата на конкретни питания може да се посочи, че искът на касаторката в разглежданата хипотеза –неимуществени вреди за това, че е била лишена от информация относното заболяването й и възможностите за неговото лечение, е отхвърлен не защото липсват доказателства за виновно поведение на деликвента-лекар в разглежданата насока, както и за настъпването на вреда, а защото няма причинно-следствена връзка между посочените елементи.становено е, че липсата на пълно излекуване след операцията се дължи на склонността на организма й да натрупва съединителна тъкан и наличието на малки изливи в ставите, които нямат отношение към качеството на операцията. Прието е още, че задължение на ищцата е било да докаже, че ако имаше нужната информация, тя би отказала оперативната интервенция при положение, че това е единствения ефективен и радикален метод за лечение на заболяването й. Относимите за спора въпроси трябваше да се формулират и съобразят с тази проблематика, съответно спрямо тях трябваше да се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а в случая това не е направено.
Практиката по приложението на елементите от състава на чл.45 ЗЗД и разпределението на доказателствената тежест в процеса е достатъчно богата и трайна, поради което нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тук отново важи казаното по-горе относно липсата на относимост и конкретност на поставените за разглеждане въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 486 от 9.12.2008 година по гр.д. N 2588/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.