О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр.С., 31.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1070 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.412/24.11.2015г. по г.д.№.41931/15г. на Върховния Касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – с която се атакува решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ Бс., от 23.03.15 по г.д.№.20640/14, с което касаторът е осъден да плати на основание чл.59 ЗЗД както следва: на Е. М. М., П. Т. Н., Д. Д. Б., М. Д. Б. и С. Д. Х. – по 1764,47лв., на Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К. и Л. Н. В. – по 2646,72лв., на Н. Л. М. – 882,25лв., на Динка Д. М. и Г. Д. Д. – по 441,13лв.
Ответните страни оспорват жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. При искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове.
В случая е налице субективно съединяване на искове. Претендира се на основание чл.59 ЗЗД заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот от 12 ищци – като претенцията на всеки от тях срещу ответника е безспорно за сума, по-малка от 5000лв. /както съгласно исковата молба, така и по молбите за уточнение и изменение на исковете, представени в с.з. на 16.05.13г. и 29.11.13г./. Цената на всеки иск следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, а именно – търсената сума. Тя се определя от всеки ищец поотделно за него. Отново всеки ищец преценява самостоятелно и дали да предяви своя иск в отделно производство или заедно с останалите ищци в общо производство. Във втория случай исковете не губят своята самостоятелност. Ответникът отговаря според начина, по който ищците са решили да претендират съответните суми от него – в множество отделни производства или в едно общо. При тези обстоятелства е видно, че въззивното решение е постановено по дело, по което цената на исковете на всеки от ищците е под законоустановения минимум, посочен по-горе. Предвид изложеното то е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не може да бъде обжалвано с касационна жалба.
Цитираната от жалбоподателя практика е неотносима. Тя касае съединяване на иск за делба с установителни искове /за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на ид.част от съсобствен имот, сключен от наследодателя и един от наследниците, или за установяване на привидноста на този договор – реш.155/10.07.12 по г.д.№.22/12, ІІ ГО на ВКС/ и недопустимост на обжалване на определение за оставяне на искова молба без движение /за внасяне на държавна такса при притенции, свързани с евентуални трайни търговски отношения по повод 30 доставки на стоки – опр.№.533/9.07.10 по ч.н.д.№.357/10, ІІ ТО на ВКС/ – каквато не е процесната хипотеза.
Предвид изложеното частната жалба срещу определението на тричленният състав на ВКС е неоснователна, респективно правилно и законосъобразно касационната жалба е била оставена без разглеждане
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.412/24.11.2015г. по г.д. №.41931/15г. на Върховния Касационен съд, ІІІ ГО.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: