Определение №136 от 42922 по търг. дело №2004/2004 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136
гр. София, 06.07.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2004/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от В. С. А. и А. В. А. – двамата със съдебен адрес в [населено място], за изменение на постановеното по делото определение № 261 от 24.04.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4583 от 03.06.2016 г. по в. гр. д. № 9108/2015 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в частта за разноските.
Молителите поддържат, че с определението съставът на ВКС неправилно не е осъдил касатора [фирма] да им заплати пълния размер на адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016 г., възлизащ на 4 000 лв., а им е присъдил само половината от възнаграждението – 2 000 лв. Излагат съображения, че след като адвокатското възнаграждение е уговорено и платено за осъществяване на правна защита срещу подадената от [фирма] касационна жалба и процесуалният им представител адв. В. Волева е изпълнила професионално и в пълен обем възложената й с договора от 02.09.2016 г. адвокатска защита пред ВКС, не е съществувало основание възнаграждението да бъде редуцирано до ? с аргумент, че поради недопускане на касационното обжалване няма да се развие производство по чл.290 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по молбата [фирма], който изразява становище за неоснователност на искането по чл.248 ГПК, а при условията на евентуалност противопоставя възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, но по същество е неоснователна.
За да откаже да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение от 4 000 лв., платено в брой на адв. В. Волева на основание представен с отговора на касационната жалба на В. А. и А. А. договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016 г., настоящият състав на ВКС е съобразил, че възнаграждението от 4 000 лв. е уговорено не само за изготвяне на отговор на касационната жалба, но и за „явяване и оказване на правна защита и съдействие пред Върховния касационен съд”, което процесуално действие не би могло да бъде осъществено предвид недопускането на обжалваното от [фирма] въззивно решение до касационен контрол и невъзможността да се развие производство по чл.290 ГПК.
Доводите в молбата по чл.248 ГПК не налагат промяна в становището на съдебния състав, че с оглед недопускане на касационното обжалване молителите /ответници по касация/ имат право само на ? от адвокатското възнаграждение, което са платили на процесуалния си представител адв. В. Волева в изпълнение на договора за правна защита и съдействие от 02.09.2016 г. Размерът на адвокатското възнаграждение – 4 000 лв., е договорен за изготвяне на отговор на касационната жалба и за явяване и оказване на правна защита и съдействие пред Върховния касационен съд. Производството пред Върховния касационен съд е приключило с недопускане на касационно обжалване на обжалваното от насрещната страна по спора въззивно решение, с което е препятствана възможността за разглеждане на делото по реда на чл.290 ГПК с призоваване на страните и явяване на процесуалните им представители в открито съдебно заседание. При този резултат от делото касаторът дължи на ответниците по касация само направените разноски за производството по чл.288 ГПК, т. е. заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, не и възнаграждение за производството по чл.290 ГПК /за „явяване и оказване на правна защита и съдействие пред Върховния касационен съд” – според съдържанието на договора от 02.09.2016 г./, което е уговорено и платено преди постановяване на определение за допускане на касационно обжалване. В договора не е разграничено каква част от договореното възнаграждение от 4 000 лв. се дължи за изготвяне на отговора по чл.287, ал.1 ГПК и каква част – за процесуално представителство в евентуалното производство по чл.290 ГПК, поради което следва да се приеме, че за всяко от двете процесуални действия е предвидено възнаграждение от 2 000 лв.
По изложените съображения не е налице основание за изменение на определението от 24.04.2017 г. в частта за разноските и за присъждане на допълнително възнаграждение от 2 000 лв., което би било дължимо в случай на благоприятен за молителите изход от делото след разглеждане по същество на касационната жалба на другата страна. Поради това молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, без да се разглежда евентуалното възражение на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба от В. С. А. и А. В. А. – двамата със съдебен адрес в [населено място], за изменение на постановеното по т. д. № 2004/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, определение № 261 от 24.04.2017 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest