1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1378
ГР. С., 21.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №983/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г. и Ж. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №983/11 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени исковете на Х. и М. Д. срещу касаторите по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД – отменено е дарението на недвижим имот, притежаван в СИО от ищците на наследодателя на ответниците Г. Г. по нот. акт №2359/93 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на основанията по чл.281,т.3 от ГПК, вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Първите основания са различни по цел и предпоставки от вторите и не съвпадат с тях. Изложените доводи за правния интерес на касаторите от обжалването и за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по съществото на спора не обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК, за което са възразили и ответниците по жалба.
Поставени са два въпроса: за характера на срока по чл.227, ал.3 от ЗЗД и дали дарителите могат да искат издръжка направо от наследниците на дарения, ако не са поискали такава от последния приживе. Във връзка с първия въпрос се прави довод за вероятна недопустимост на решението, която предпоставя допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г., а вторият е поставен като противоречиво решен от двете инстанции по същество на спора.
Въпросът за срока по чл.227, ал.3 от ЗЗД е решен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС – Р №989/56 г. и Р по гр.д. №656/08 г. на четвърто г.о. Там е посочено, че срокът е давностен / а не преклузивен, както го определят касаторите/, не се прилага служебно и не изтича, докато дарителят е в нужда от издръжка. При този характер на срока доводът за вероятна недопустимост на решението е неоснователен и не предпоставя допускане на обжалването.
Противоречивото решаване на втория от въпросите от двете инстанции при разглеждане на спора не е основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК за допускане на обжалването. Въпросът обаче е решен с практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, приравнена на задължителната – решения по чл.290 от ГПК, напр. по гр.д. №909/10 г. на трето г.о. Там е прието, че наследниците на дарения дължат издръжка, само ако изпадналият в нужда дарител е поискал такава от дарения приживе, с което моралното задължение се превръща в правно и се наследява. Неизпълнението на така трансформираното задължение е основание за отмяна на дарението по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД и след смъртта на дарения. Изводите на въззивния съд в случая формално противоречат на тази практика, но това е без значение за спора, тъй като при данните по делото не би променило изхода му. По делото е установено и е безспорно, че дареният /поч.на 8.02.09 г./ е поканен приживе от ищцата – с нот. покана от 29.10.08 г., да заплаща издръжка, поради нужда на семейството на дарителите. В поканата е посочено:”двамата с вуйчо ти Хр. Д. понастоящем мизерстваме…, парите от пенсиите ни са абсолютно недостатъчни, за да задоволяваме ежедневните си нужди от храна, ел.енергия, вода и всичко останало, още повече, че и двамата имаме по няколко заболявания, за които приемаме лекарства”. В случая искането за издръжка е отправено от единия дарител като действие на обикновено управление за задоволяване на общи семейни нужди на дарителите и има посоченото по горе преобразуващо действие и за двамата, при характера на дарения с договора имот. Имотът е притежаван и прехвърлен в бездялова СИО с дарението, затова при отмяната му не могат да се обособяват дялове на дарителите – съпрузи.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д.№437/11 г. от 11.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: