О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 23.02. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 92/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. Х. Н. от гр. Б. срещу определение № І* от 0212.2009 г. по ч. гр. д. № 624/2009 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е обезсилено определение № 4277/17.09.2009 г. по ч. гр. д. № 6392/2009 г. на Бургаски районен съд в частта относно допуснатото по молба на С. Щ. Б. против „К” ЕООД обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 16 000 лв., представляваща сбор от главници от по 2 700 лв. по шест записа на заповед с дата 17.03.2007 г., въз основа на които са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 2* на ЧСИ с рег. № 7* чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по посоченото изпълнително дело по отношение на авалиста Ж. Х. Н. и е обезсилена издадената по силата на определението обезпечителна заповед спрямо Ж. Н.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, пр.1 от ГПК, в което допускането на касационно обжалване на определението е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът „К” ЕООД оспорва частната касационна жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, постановено по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което по реда на чл.390 и сл. от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/, и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 от ГПК/.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено от Бургаски окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция по повод частна жалба по чл.396 от ГПК срещу определение на първоинстанционен съд по допускане на обезпечение. Поради това определението няма преграждащо действие спрямо развитието на делото по см. на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, независимо, че със същото е обезсилено атакуваното с частна жалба определение по чл.390 от ГПК. Касационното обжалване на съдебния акт не произтича и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение по същество на други производства и не се прегражда тяхното развитие. Подобен характер имат само определенията, които разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията по обезпечаване на иск, постановени на основание чл.389 и чл.390 от ГПК, имат за цел да гарантират изпълнението на решението по съществото на правния спор, но с тях не се дава разрешение относно предмета на делото, което ги изключва от обхвата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. При тези обстоятелства, след като обжалваното определение на въззивен съд не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК определения, които подлежат на касационен контрол за законосъобразност, касационното му обжалване е недопустимо.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според задължителните указания, дадени с цитираното решение, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора във връзка с обезпечението.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и поради това следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ж. Х. Н. от гр. Б. с вх. № 50143/07.01.2010 г. срещу определение № І* от 0212.2009 г. по ч. гр. д. № 624/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :