О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 9.02.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1548 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. за с. и архитектура “П”, гр. Д., чрез адв. С срещу въззивно решение от 15.06.2009 год. по гр.д. № 412/2009 год. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Д. районен съд от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2313/2008 г., с което уволнението на И. Г. М. е признато за незаконно и е отменена заповед № 98/1.10.2008 г. на директора на гимназията, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т. 3 КТ, като незаконосъобразна и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител практическо обучение”.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото.
Ответникът по касационната жалба – И. Г. М. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от И. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото му правоотношение по чл.328, ал.1, т. 3 КТ. Изложил е съображения, че не е спазено изискването на чл.333, ал.4 КТ, тъй като ищецът е бил член на синдикална организация- страна по колективния трудов договор. Приел е за установено от доказателствата по делото, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска предварително писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация в учебното заведение за уволнението на синдикалния член. Поради неспазване императивната норма на чл.333, ал.4 КТ е отменил като незаконна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: кой е релевантния момент към който следва да се извършва преценката дали е спазена процедурата по предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за приеме уволнението за незаконно са, че не е спазена процедурата по чл.333, ал.4 КТ. Въззивният съд е приел, че в случая работодателят трябва да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с М. , независимо от установеното по делото, че към момента на уволнението същият не е бил член на синдикалната организация-страна по колективния трудов договор. Даденото от съда разрешение по поставения правен въпрос е в противоречие с разрешението по същия правен въпрос дадено в решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. Налице е приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2009 год. по гр.д. № 412/2009 год. на Д. окръжен съд, по касационната жалба на ПГСА “П”, гр. Д..
Указва на ПГСА “П”, гр. Д. да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лева.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :