1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1397
[населено място], 07.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №871/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №16460/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „ръководител секция управление на индивидуални клиенти” при ответника, извършено със заповед от 29.11.10 г., за нарушения по чл.190, ал.1,т.3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. Намира, че процесуалните въпроси: допустимо ли е съдът да се произнесе по доказателствени искания за факти от съществено значение за делото, независимо от коя страна са направени и кога следва да се произнесе по доказателствените искания; длъжен ли е съдът в производство по оспорване автентичността на документ да извърши в съответствие с основните принципи за служебната начало и установяване на истината, служебно проверката по чл.194, ал.1 от ГПК, по начина, посочен там и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, са решени в противоречие с ППВС №6/68 г., ТР №1/01 г., т.11, р. по гр.д. №531/09 г. и №569/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, по гр.д. №246/10 г. на трето г.о. и №652/11 г. на второ г.о. по чл.290 от ГПК, опр. по ч.гр.д. №230/11 г. на второ г.о. по чл.274, ал.3 от ГПК и определения по гр.д. №941/11 г. е №1340/11 г. на ВКС / последните са по чл.288 от ГПК и не са практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г./ – осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Освен за спора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – осн. по т.3 от с.р..
В. съд е уважил исковете, като е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест – изрично разпределена с първоинстнационното определение в с.з. на 2.06.11 г., не е установил оспорената от ищцата автентичност на уволнителната заповед, като неподписана от соченото в нея лице – изп. директор на дружеството З. К.. В отговора на исковата молба ответникът по иска е възразил срещу направеното от ищцата, но неподдържано в процеса искане за графологична експертиза, като го е счел за безпредметно, тъй като е безспорно, че заповедта за уволнение е подписана от сочения изп. директор на дружеството. Проверката по чл.194 от ГПК не е служебна, а е част от състезанието на страните. Ответникът обаче не е поискал пред първоинст. съд извършването й по нито един от начините , посочени в чл.194, ал.1 от ГПК, а искането му за това пред въззивния е недопустимо, поради липса на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК..
Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК поради противоречие на приетото от въззивния съд по втория от въпросите с цитираните и приложени към изложението ТР №1/2001 г., т.10 / която запазва действието си при непроменената с чл.194 и 195 от ГПК/07 г. редакция на чл.155 и 157 от ГПК, отм./ и съобразените със задължителните указания в него опр. по гр.д. №230/11 г. на второ гр. отд. и р. по гр.д. №569/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 и чл.290 от ГПК, които са с тълкувателен характер и са практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК / ТР №2/28.09.11 г. ОСГТК/. В определението по ч.гр.д. №230/11 г. е посочено, че съдът извършва проверка на истинността на документа в производство по чл.193 и 194 от ГПК. В случая там: „оспорилата истинността на документа страна носи доказателствената тежест да установи неговата неистинност, като са допустими всички доказателствени средства, вкл. и разпит на свидетели /чл.194, ал.1 ГПК/… В частната жалба с вх.№…. не са посочени доказателства в подкрепа на твърдението, че страната не е подписала съобщението, но това не освобождава въззивния съд от задължението да извърши проверка на истинността на документа, като съобразно чл.278, ал.1, изр.второ ГПК насрочи разглеждането на жалбата в открито заседание и служебно допусне съдебно-графологическа експертиза, която да даде заключение дали подписа в разписката от 15.09.2010 год. е положен от лицето, до което е адресирано съобщението на съда”. В решението по гр.д. №569/10 г. пък е посочено, че „проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица (чл. 194, ал.1 ГПК), без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото” и по същество са счетени за неправилни изводите в касираното решение, „че автентичността на подписа може да бъде установена само въз основа на графологическа експертиза”. В настоящия случай експертиза не е поискана от носещия доказателствената тежест за истинността на оспорения частен документ ответник по иска, но пред първата инстанция той е представил, заедно с оригинала на заповедта за уволнение пълномощни с нот. заверен подпис на изп. директор К., които могат да се използват за проверка по чл.194, ал.1 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №16460/11 г. от 9.04.12 г.
Указва на касатора [фирма] да внесе в едноседмичен срок д.т. от 196, 16 лв. за разглеждане на жалбата и представи в същия срок вн. документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: