О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София,13.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 708/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. П. от [населено място], с която по реда на чл.48 и сл. ЗМТА са предявени искове за отмяна на арбитражно решение от 18.01.2016 г., постановено по арбитражно дело № 5932/2015 г. от Арбитражен съд – А. Ю. С..
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за прилагане на арбитражното дело и за допускане на гласни доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника [фирма] – [населено място], в който е изразено становище по основателността на исковете, представени са писмени доказателства и е заявено несъгласие с искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства.
С писмо изх. № 3943/08.04.2016 г. Арбитражен съд – А. Ю. С. е изпратил за прилагане към делото арбитражно дело № 5932/2015 г.
Проект за доклад по делото :
Предявени са искове от Д. В. П. против [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 18.01.2016 г., постановено по арбитражно дело № 5932/2015 г. от Арбитражен съд – А. Ю. С., с което Д. В. П. е осъден да заплати на [фирма] сумата 8 028.70 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на дълга, и разноски по делото в размер на сумата 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 731.44 лв.
Исковете са допустими – арбитражното решение е постановено на 18.01.2016 г., а исковете са предявени на 12.02.2016 г., с което е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
В исковата молба се поддържа, че :
Арбитражното решение е постановено от арбитражна институция, която не е била компетентна да разгледа образуваното пред нея арбитражно дело, тъй като страните не са постигали съгласие – чрез договор или друго споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, споровете във връзка със сключения помежду им договор за револвиращ заем да се решават от Арбитражен съд – А. Ю. С.. Ищецът твърди, че постановилият решението арбитър е обосновал компетентността си с Общи условия, посочени от [фирма] като неразделна част от договора за револвиращ заем, но тъй като общите условия не са му били предадени и съответно не са били подписани от него, той не е давал съгласието спорът да се разрешава от конкретната арбитражна институция и не е участвал в избора на арбитражната институция по предвидения в чл.13 от Общите условия ред. След получаване на исковата молба непосредствено преди съдебното заседание по делото ищецът подал отговор, в който възразил срещу компетентността на арбитража, но възражението не било обсъдено в решението. При условията на евентуалност ищецът твърди, че дори договорът за заем да включва арбитражна клауза, тази клауза е недействителна, тъй като не съдържа индивидуализация на избраната арбитражна институция, а препраща към чл.13 от Общи условия, каквито той не е подписвал и приемал.
Арбитражното производство е проведено без ищецът да е уведомен редовно за образуването му, в резултат на което същият бил лишен от възможност да вземе участие по делото, да оспори доказателствата на насрещната страна и да изложи възраженията си срещу исковете, както и да организира защитата си по делото. Във връзка с изложеното се сочи, че преписът от исковата молба и доказателствата са връчени на 11.01.2016 г., а заседанието по делото е проведено на 15.01.2016 г., с което са нарушени чл.31, ал.1 и ал.2 ЗМТА и чл.8 от правилника на арбитражния съд.
В решението си арбитражният съд не обсъдил нито едно от възраженията в представения от ищеца /ответник в арбитражното производство/ отговор на искова молба. По този начин арбитражният съд нарушил принципите за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса и за дирене на обективната истина и постановил решение, противоречащо на обществения ред в Република България.
А. съд не приложил разпоредбите на закона и на собствения си вътрешен правилник, уреждащи компетентността, провеждането на арбитражното производство, редовното призоваване и участие на страните, мотивирането на решението с произнасяне по всички наведени възражения. Ищецът твърди, че посочените обстоятелства предпоставят отмяна на решението на основание чл.47, т.6 ЗМТА.
Предвид въведените с исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение, предявените искове са с правна квалификация чл.47, т.2 пр.1 и пр.2 ЗМТА, чл.47, т.4 ЗМТА, чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА и чл.47, т.6 ЗМТА.
Ответникът [фирма] оспорва исковете като неоснователни с възражения, подробно аргументирани в писмен отговор вх. № 5816/06.06.2016 г. В отговора се поддържа, че наличието на валидно арбитражно споразумение между страните за разглеждане на спора от Арбитражен съд – А. Ю. С. се установява от съдържанието на сключения с ищеца договор за револвиращ заем, в клауза „Б” на който е упоменато изрично, че договорът се сключва при действието на общи условия, съдържащи клауза за арбитраж, които са неразделна част от него, предадени са на клиента при сключването му, той се е запознал с тях и ги е приел. С оглед така постигнатото съгласие за възлагане на спора на арбитраж и изричната клауза на чл.13.1 от Общите условия, в която е индивидуализирана избраната от страните арбитражна институция, ответникът счита, че арбитражният съд се е произнесъл при наличие на валидно арбитражно споразумение. Относно твърденията на ищеца, че не е бил своевременно уведомен за арбитражното производство, както и че образуването на арбитражното производство и арбитражната процедура не са съобразени с уговореното между страните към датата на сключване на договора, ответникът възразява, че уведомяването е извършено редовно съобразно предвидените в чл.13 от Общите условия правила и ищецът е имал възможност да организира своевременно защитата си по делото, респ. че конституирането на арбитражния орган и процедурата, по която е разгледано делото, са съобразени със съдържанието на общите условия и с разпоредбата на чл.24 ЗМТА. В отговора са развити и съображения срещу поддържаните в исковата молба твърдения за противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България и за постановяване на решението при предпоставки, налагащи отмяната му на основание чл.47, т.6 ЗМТА.
Съобразявайки твърденията и възраженията на страните и заявените във връзка с тях доказателствени искания съставът на ВКС намира, че не следва да се дават указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти.
По доказателствата и доказателствените искания на страните :
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети. На ищеца следва да се предостави възможност да се запознае с писмените доказателства на ответника и да вземе становище по тях. Следва да се приеме и арбитражното дело, изпратено от Арбитражен съд – А. Ю. С..
Основателно е възражението на ответника срещу искането на ищеца за допускане на свидетели. С исковата молба ищецът е представил заверено копие от договор за револвиращ заем с дата на сключване 29.03.2013 г. В договора е отразено, че същият се сключва при общи условия, които са предадени при подписването му и с които клиентът се е запознал преди това, като ги е приел и се е съгласил да ги спазва. Под текста на договора е положен подпис за „клиент”, като в исковата молба ищецът е признал, че не оспорва сключването на договора, което включва и неговото подписване. При тези обстоятелства, след като ищецът не оспорва, че е подписал договора с посоченото съдържание, свидетелските показания за установяване на обстоятелства дали той е запознат с общите условия, дали ги е подписал и дали е направил избор на арбитражна институция, са недопустими и искането за допускане на свидетели следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и описани в раздел „Доказателства” писмени доказателства на ищеца.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба и описани в раздел ІV „Доказателства” на ответника, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се запознае с тях и да вземе становище в срок до откритото съдебно заседание по делото.
ПРИЛАГА към делото арбитражно дело № 5932/2015 г. по описа на Арбитражен съд – А. Ю. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. След насрочване на делото да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :