Определение №141 от по гр. дело №1345/1345 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 141
 
гр.София, 15. 02.  2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на  осемнадесети януари   две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 1345/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 924/2008 год., с което е отменено решение № 856/29.04.2008 год. по гр.дело № 428/2007 год. на Районен съд- Р. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. М., Н. М. М., И. М. У. и А. У. У., че сключения между тях договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот.акт № 97, том V, рег. № 6* дело № 851 от 2006 год. по описа на нотариус С. В. , вписан като Акт № 94, т. ХХХІІІ, дело № 7* от 29.12.2006 год. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Р. е нищожен като привидна сделка на основание чл.17, ал.1 ЗЗД и е обявено, че този договор прикрива действителна сделка покупко-продажба на ? ид.ч. от поземлен имот пл. № 108 и имот пл. № 145 и двата в кв.13 и ? ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда.
Постановено е изкупуване в полза на Е. У. М. от с. Б., община Б., ЕГН ********** на основание чл.33, ал.2 ЗС на ? ид.ч. от поземлен имот пл. № 108 и имот пл. № 145 и двата в кв.13 и ? ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда от собственика й М. К. М. при цената, която е платил купувача И. М. У. по сключения с посочения нотариален акт договор за дарение на ? ид.ч. от имота, а именно 5 000/пет хиляди/лева.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. К. М., Н. М. М., И. М. У. и А. У. У. със съдебен адрес гр. Р., ул.”О” № 1* адвокат П от Б. адвокатска колегия, представлявани от същия адвокат, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК понеже с оглед развитието на правото по гражданскоправните спорове, свързани с привидните сделки както и за точното и еднакво прилагане на закона по такива производства.
Ответникът по касация Е. У. М. от с. Б., Б. област не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение с постановяване на друго по съществото на спора намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва обосноваване с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представени са следните решения относно противоречива съдебна практика:
Решение № 26 от 01.02.1967 год. по гр.дело № 138/1966 год. на ОСГК на Върховния съд касае приложението на чл.134, ал.2, изр.2 ГПК/отм./, свързана с разкриване на симулация без начало на писмено доказателство от наследници само когато сделката засяга техни законно защитени права каквито имат само наследниците със законно запазена част, което е съобразено от окръжния съд.
Решение № 274 от 11.05.1987 год. по гр.дело № 123/1987 год. на Върховния съд относно приложението на чл.133, ал.1, б.”е” и ал.2, чл.134, ал.2 ГПК/отм./ и решение № 83 от 20.02.1996 год. по гр.дело № 4199/1995 год. на ІV г.о. на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.170, ал.1, чл.171, ал.2 ЗСГ/отм./, чл.134, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с чл.292, ал.3 ЗЗД, но касаят друга фактическа обстановка.
Решение № 540 от 30.06.1999 год. по гр.дело № 253/1999 год. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.17 ЗЗД във връзка с чл.134 ГПК/отм./, но в производство по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, същото е и решение № 890 от 06.10.2008 год. по гр.дело № 2746/2007 год. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8, постановено на 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 924/2008 год. на Б. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар