О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1413
София, 20.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1178/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” А. , София, чрез пълномощника му адв. В. Р. от САК, срещу решение № 350 от 21.04.2009 година по гр.д. N 1360/2006 година на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 5.06.2002г. по гр.д. № 5655/1995г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като касаторът е осъден да заплати на С. Й. П. от София сумата 21 668, 47 лева, както и периодично помесечно суми както следва: от 1.01.2009г. до 1.08.2018г. по 376, 25 лева месечно или до настъпването на друга законна причина за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законна лихва за забава, които суми представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за трудова злополука, настъпила на 2.03.1987г. Осъдил е „Г” А. , София да заплати и сумата 8400, 14 лева, както и помесечно суми както следва: за периода 1.01.2009г. до 31.12.2035г. по 131, 27 лева месечно или до настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва, които суми представляват разходи за болногледач – искове с правно основание чл.200 КТ.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които следва да се разгледат в контекста на т.1 от същия текст. В първата си част те засягат следната проблематика: Дали при иск за имуществени вреди по чл.200 КТ инфлационните промени на цените на стоките, услугите, възнагражденията и др. дават основание за присъждане на ново обезщетение при наличие на предходно решение по същия въпрос? Дали върху същото обезщетение оказват влияние други икономически фактори, напр. деноминацията на лева? Необходимо ли е влошаване на здравословното състояние, за да бъде присъдено ново обезщетение за имуществени вреди, или е достатъчно да са налице други непредвидени обстоятелства – независимо от техния характер и причинна връзка с увреждането. Поставени са и процесуалноправни въпроси свързани с основанието на иска и възможността съдът да реши делото на друго основание, как съдът го определя и до кой момент може да бъде изменено? Според касатора въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, свързана с отговорността на работодателя за имуществени вреди от непозволено увреждане. Развил е доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост по съществото на правния спор – касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебни актове може да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Относимите за спора въпроси трябва да се формулират и съобразят с проблематиката, която е предмет на разглеждане. В случая от данните по делото е видно, че атакуваното решение на въззивния съд е постановено след отменително решение на ВКС, в което са дадени задължителни указания по приложението на материалния и процесуален закон в следния смисъл: по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ съдът да съобрази Закона за деноминацията на лева, в сила от 1.07.1999г. Деноминацията, извършена с посочения нормативен акт е обусловена от протичащите в страна съществени икономически промени, довела е до изменение на обстоятелствата и представлява настъпила след предявяването на иска законна причина за изменение размера на репарациите, които в случая произтичат от разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност и за разходи за болногледач. Следователно от формулираните материалноправни въпроси отношение към решението по делото има само вторият, а процесуалните са изцяло неотносими към настоящия спор, тъй като основанието на иска не е променяно от ищеца или съда, а са съобразени настъпилите в хода на делото нови обстоятелства, които са от значение за спорното право – чл.188, ал.3 ГПК /отм./.
Материалноправният въпрос, разгледан на заявеното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обуславя извод за необходимост от допускане на касационно обжалване. Известно е, че то се прилага тогава, когато постановеното въззивно решение противоречи на задължителнапрактика на ВС или ВКС. Касаторът се позовава на П №4/75г. на ПлВС и П №2/81г.на Пл ВС, с които се обобщава съдебната практика по някои въпроси на непозволеното увреждане. След влизане в сила на действащия сега Кодекс на труда – на 1.01.1987г. и въведената с него имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, отговорността на работодателя е уредена по различен начин и не се припокрива с тази по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. В този смисъл липсва задължителна практика на ВКС по въпроса дали трябва да се актуализират обезщетенията за имуществени вреди, поради тяхната очевидна неадекватност спрямо нуждите на увредените лица към момента на разглеждане на делото /в случая е присъдено обезщетение за разлика между трудово възнаграждение и пенсия за I-ва група инвалидност с чужда помощ в размер на 257, 93 лева, но през 1999г. то е добило деноминирано изражение от 0, 26 лева/, когато исковата претенция е основана на чл.200 КТ. Липсва и противоречива практика на съдилищата по въпроса за отражението на деноминацията на лева от 1999г. върху присъдените по-рано обезщетения и такава практика не се представя от касатора, като евентуално основание за допускане на касационното обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Съдилищата се ръководят от необходимостта да се постигне справедливо и пълно обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане на здравето, за което работодателят носи имуществена отговорност по КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 350 от 21.04.2009 година по гр.д. N 1360/2006 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.