О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 06.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: И. Папазова
М. Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 862/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4799 от 10.07.2014 г., допълнена с молба – уточнение вх. № 6305 от 01.10.2014 г. на адв. Д. С., процесуален представител на М. Д. Д. срещу определение от 22.05.2014 г. по гр. д. № 294/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение от 17.03.2014 г. по гр. д. № 2305/2013 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на касатора за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В частната касационна жалба е направено искане за преюдициално запитване за гледане на жалбата от друг равен на ВКС съд в друга държава на ЕС поради заведени дела срещу ВКС.
ВКС намира, че не са налице законовите предпоставки за отправяне на преюдициално запитване. Съгласно чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване може да се отправи служебно от съда или по искане на страната в производството, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Искането на частния жалбоподател за определяне на друг, равен по степен на ВКС съд, не попада в нито една от визираните в чл. 628 ГПК хипотези.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на касатора М. Д. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С молба от 31.01.2014 г. ищецът е заявил, че прави увеличение на размера на предявения иск от 1 250 лв. на 24 950 лв., като част от цялата дължима сума в размер на 68 396 лв. Със същата молба е поискано освобождаване от заплащане на държавна такса за увеличението на иска, което Кюстендилският районен съд е оставил без уважение с определение от 17.03.2014г. по гр.д. № 2305/2013г.
С определение от 22.05.2014 г. по в. гр.д. № 294/14г. Кюстендилският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по съображения, че не е установена невъзможност поради липса на достатъчно средства Д. да заплати дължимата по делото държавна такса.
В частната касационна жалба са наведени доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито жалбата, нито изложението обаче съдържат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за решаването на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Изложените от частния жалбоподател оплаквания за неправилност на въззивното определение съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Кюстендилския окръжен съд от 22.05.2014 г. по в.гр. д. № 294/2014 г.
Определението е окончателно
.
Председател:
Членове: