3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1434
С., 15.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 750/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът О. П., гражданин на У., чрез пълномощника си адв. Е. Д., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1882 от 07.12.2011г. по в.гр.д. № 1545/2011г. в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 14 с-в, от 08.02.2011г. по гр.д. № 6383/2009г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на О. П. сумата над 60 000 лв. до 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и вместо това искът е отхвърлен за сумата 90 000 лв.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурора в С. апелативна прокуратура К. К., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на О. П. сумата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. в размер на 60 000 лв. въззивният съд е приел, че на 22.06.1999г. ищецът О. П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116, т. 6 и 9, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 НК и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Задържането под стража като мярка за неотклонение е продължило до 24.02.2006г., когато мярката е била изменена в подписка. С влязла в сила на 10.07.2007г. присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Задържането под стража е зачетено при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по нохд № 7317/2002г. СРС. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид широкото отразяване в българските и украински медии на процеса, прекратяването на брака на ищеца поради продължителното наказателно производство и задържането му под стража, дългият период на поддържаното срещу него обвинение и задържане под стража, преживеният стрес от неоснователното обвинение.
1. По жалбата на Прокуратурата на Република България:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че в противоречие с ППВС № 4/68г. и ТР № 3/2004г. ОСГК, т. 3 и т. 11, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Решението противоречи и на т. 8 от ТР № 3/2005г, както и на т. 19 от ТР № 1/2011г. ОСГК поради липса на мотиви за наличието на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
ВКС намира, че на въпроса как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е даден отговор в част от посочената задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Изброени са част от обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при телесни повреди и смърт. Допълнителни указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З. са дадени с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 като е прието, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото в съответствие с посочената съдебна практика като е взел предвид конкретните обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението – тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, продължителния период на наказателно преследване и задържане под стража, преживения от него стрес и унижения, разпадането на брачната връзка поради продължителното отсъствие от дома. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика – ППВС № 4/68г. и ТР № 3/2005г. т. 11, съдът е съобразил относимите към определяне размера на обезщетението обстоятелства. Изложени са мотиви и за причинно следствената връзка на тези вреди с незаконното обвинение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ.
2. По жалбата на О. П.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали следва прокуратурата да носи отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на изтърпения от него специален режим на престой в затвора и свързаните с това неудобства. Прилага съдебна практика, съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. На следващо място развива доводи за несправедливо нисък размер на присъденото обезщетение, в противоречие на ППВС № 4/68г.
Не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по въпроса подлежат ли на обезщетяване претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на специалния режим на престой в затвора. В съответствие с приложената съдебна практика, отразяваща трайното становище, че на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, въззивният съд не е приел, че тези вреди не подлежат на обезщетяване, но е приел, че пасивно легитимирана относно тези вреди не е прокуратурата, тъй като постановеният по отношение на ищеца специален режим на престой в затвора не е акт на прокуратурата, а такъв на затворническата администрация, подчинена на ГД „ИН” /чл. 19 и чл. 19а ЗИН – отм./.
Оплакванията за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД не съставляват материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1882 от 07.12.2011г. по в.гр.д. № 1545/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: