Определение №1435 от 41258 по гр. дело №815/815 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1435

С. 15.12.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 815/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, І с-в, № 61 от 05.03.2012г. по в.гр.д. № 536/2011., с което е отменено решението на Габровския окръжен съд, № 276 от 12.10.2011г. по гр.д. № 3/2011г. в частта, с която е осъден Плевенският окръжен съд да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 З. на Д. И. М. сумата 1500 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответникът Окръжен съд [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от Д. И. М. против Плевенския окръжен съд иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 З. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно използване на специални разузнавателни средства, по съображения, че към момента на издаване на разрешението /27.02.2006г./ за използване на СРС не е съществувала правна норма, предвиждаща отговорност на държавата за незаконно използване на специални разузнавателни средства. На следващо място е приел, че претенцията е неоснователна и поради това, че Плевенският окръжен съд не е органът, който незаконосъобразно е използвал специални разузнавателни средства, а само е разрешил законосъобразно тяхното използване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Д. И. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите:
1. Кой е моментът за законосъобразна преценка на извършени действия от правен субект по чл. 2, ал.1, т. 7 З., определени като незаконни – дали това е моментът на извършването им или това е моментът на обявяването /прогласяването/ на действията за незаконни?
2. Какво се включва в термина „използване” на специални разузнавателни средства – дали понятието включва само техническите действия по тяхното изпълнение след дадено вече разрешение за използването им, или в това понятие „използване” се включва и отговорност за вреди и от органа по отправяне на искане и от този по даване на разрешение за използването на специални разузнавателни средства?
3. Представлява ли „използването” на специални разузнавателни средства само техническо и фактическо извършване на определени фактически и /или правни действия или представлява процес, включващ действия по искане на разрешение, по даване на разрешение и фактически технически действия по изпълнение в тесен смисъл на думата?
4. Когато пострадалото лице от незаконните действия упражнява адвокатска професия, т.е. когато е извършено и нарушение на норми от друг закон – в случа Закона за адвокатурата, следва ли тези обстоятелства и факти да бъдат преценявани при определяне на размера на обезщетението по справедливост?
ВКС намира, че само първият от поставените въпроси има отношение към решаващите мотиви на съда, че към момента на издаване на разрешението за използване на СРС не е съществувала правна норма, предвиждаща отговорност на държавата за незаконно използване на специални разузнавателни средства. Макар и неточно формулиран може да се приеме, че въпросът касае приложимия закон относно деликт, при който вредите са причинени от използване на СРС преди приемане на разпоредбата на т. 7 от чл. 2, ал. 1 З.. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са основани на чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, при точно тълкуване и прилагане на правната норма. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. На разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 З. /ДВ бр. 17/2009г./ не е придадена обратна сила, поради което тя е приложима само по отношение на незаконно използване на СРС след 06.03.2009г. В този смисъл са постановени няколко решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 435/24.06.2010г. по гр.д. № 813/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 329/04.06.2010г. по гр.д. № 883/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 1336/22.01.2009г. по гр.д. № 5799/2007г. ІІ г.о. ВКС, с който на основание чл. 14, ал. 1 ЗНА съдът е дал отрицателен отговор на въпроса приложим ли е З. за вреди от административни актове, действия и бездействия, издадени и извършени преди изменението на закона през 2006г. – хипотеза, аналогична на настоящия казус. Когато СРС са използвани в нарушение на закона /в случая на чл. 33, ал. 3 ЗА/, съответният орган пред който са представени констатира тяхната негодност като доказателства. Но не това, а правната норма на ЗА ги прави незаконни /така както твърди и касаторът в касационната жалба/. В случая както разрешението за използване на СРС, така и събирането на информация чрез СРС, е осъществено преди създаването на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 7 З..
Предвид мотивите на съда за отхвърляне на иска, останалите въпроси не са от значение за решаването на делото.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, І с-в, № 61 от 05.03.2012г. по в.гр.д. № 536/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top