2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1437
С. 15.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 789/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. Д. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Л. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Б с-в, от 28.02.2012г. по в.гр.д. № 9294/2009., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 34 с-в, от 27.02.2009г. по гр.д. № 2147/2008г. в частта, с която е развален процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на 2/6 ид. части, и с въззивното решение искът е отхвърлен в тази част.
Ответницата по касация С. М. Н. от [населено място] моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от Г. Р. С. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на 2/6 ид. части от имота по съображения, че за тази част претенцията е погасена по давност. Приел е, че когато задължението е поето спрямо две или повече лица, то е неделимо и неизпълнението по отношение на единия кредитор, когато е значително, е основание за разваляне на целия договор. Посоченото разрешение намира приложение, когато всички кредитори са живи. В случая съпругът на ищцата е починал, но предвид твърденията й, че приобретателката не е изпълнявала задълженията и спрямо починалия й съпруг, ищцата като наследница на съпруга си може да иска разваляне на договора и в частта за наследствените й права от 2/6 ид. части. Съдът е приел, че ответницата не е доказала изпълнение на договора по отношение на починалия кредитор Г. С.. Намерил е обаче за основателно възражението за изтекла погасителна давност, считано от смъртта на починалия съпруг на ищцата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът В. Е. Д., конституирана като наследник на починалата в хода на производството ищца Г. Р. С., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК защото се касае за охраняване на интересите на преживялата съпруга по сключен договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот съпружеска имуществена общност. Тя черпи права от съпружеската имуществена общност и поетото към нея и починалия й съпруг задължение е неделимо. Следователно тя не може да бъде приравнявана с наследниците на покойния, които не могат да имат повече права освен съобразените с наследствения им дял. След смъртта на съпруга си тя упражнява като свои и правата в рамките на тези 2/6 ид. части, защото остава единственият кредитор по договора.
От цитираното съдържание на изложението е видно, че жалбоподателката не е поставила материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване. К. съд може да формулира недостатъчно прецизно поставен въпрос, но не и да замести жалбоподателя в тази дейност. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Б с-в, от 28.02.2012г. по в.гр.д. № 9294/2009.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: