Определение №144 от 43182 по ч.пр. дело №709/709 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 23.03.2018 г.

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 709 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адвокат О. Л., срещу определение № 16 от 8. 01. 2018 г., постановено по ч. т. д. № 3046/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 6931 от 31. 08. 2017 г. на [фирма] срещу определение № 326 от 28. 07. 2017 г. по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по същото дело по подадената от [фирма] ( в несъстоятелност) въззивна жалба вх. № 38 от 3. 01. 2017 г. против решение № 154 от 12. 12. 2016 г. по т. д. № 64/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че атакуваното определение по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е неясно, поради което за жалбоподателя е от съществено значение да си осигури безспорна възможност за разглеждане на въззивната му жалба по същество.
[фирма] ( в несъстоятелност) и третите лица помагачи [фирма] – [населено място], Република Италия и [фирма] – [населено място] са депозирали отговори на частната жалба, в които я оспорват и изразяват становище, че атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Синдикът на [фирма] (в несъстоятелност) не е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е образувано по жалби на [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] срещу решение по т. д. № 64/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С определение № 205 от 18. 05. 2017 г. Пловдивският апелативен съд е оставил без движение производството по въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност) за отстраняване на посочени в акта на съда нередовности. Поради неотстраняване на посочените недостатъци на жалбата с определение № 326 от 28. 07. 2017 г. въззивният съд е прекратил производството по в. т. д. № 82/2017 г. по въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност), подадена от адвокат Х., срещу решение № 154 от 12. 12. 2016 г. по т. д. № 64/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу прекратителното определение на въззивния съд с обжалвания акт, Върховният касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Посочил е, че с определението на въззивния съд е прекратено производството по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивския апелативен съд само по отношение на въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност), но не и по отношение на въззивната жалба на [фирма], поради което за последното дружество липсва правен интерес от обжалване на прекратителното определение.
Определението е правилно.
Подадената от [фирма] частна жалба срещу прекратителното определение на въззивния съд е недопустима поради липсата на правен интерес като процесуална предпоставка за съществуване на правото за обжалване. Правото да обжалва определението има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. С атакуваното определение въззивният съд е прекратил въззивното производство само в частта по въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност), но не и по отношение на въззивната жалба на [фирма], което предпоставя извод за липсата на правен интерес на последното дружество да обжалва този акт. С оглед предмета на прекратителното определение, съответно съществуващото задължение на въззивния съд да се произнесе по същество по въззивната жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение, процесуалните права на това дружество не са засегнати от обжалвания акт. Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу прекратителното определение на въззивния съд като процесуално недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16 от 8. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 3046/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 6931 от 31. 08. 2017 г. на [фирма] срещу определение № 326 от 28. 07. 2017 г. по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по същото дело по подадената от [фирма] ( в несъстоятелност) въззивна жалба вх. № 38 от 3. 01. 2017 г. против решение № 154 от 12. 12. 2016 г. по т. д. № 64/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.