О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 144
София, 06.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари …………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 5729/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. И. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 1109 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1443/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1695/28.03.2014 г. по гр.д.№ 387/2014 г. по описа на Районен съд Варна, ХХХІ-ви състав. С него са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповед № 00257/13.11.2013 г. на управителя, с което е прекратено трудовото правоотношение на касатора на основание чл. 328, ал.2 КТ; чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната му длъжност „ Ръководител звено ХТР Бургас” и чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 КТ за обезщетение в размер на 1186,50 лв. на месец за времето през което е останал без работа – за периода 14.11.2013 г. до 21.03.2014 г., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществено процесуално правило и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – клон Черно море, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Има ли работодателска власт и компетентност лицето, управляващо клон на еднолично търговско дружество с изцяло държавен капитал въз основа на договор за мандат, вкл. на договор по чл. 21 и сл. от ТЗ, а не въз основа на договор за управление по смисъла и със съдържанието на чл. 25 и сл. от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, да извърши прекратяване на трудов договор с основанието по чл. 328, ал.2 КТ?; 2.Извършеното едностранно прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал.2 КТ от такова лице законно ли е?; 3.При спор по чл. 344, ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнение с основание в чл. 328, ал.2 КТ от длъжностна характеристика за тази длъжност допустими ли са гласни доказателства за установяване реално и действително осъществяваните от уволнения функции и задължения на тази длъжност, които се твърди от ищеца, че са изпълнителски, а не ръководни, както и че не са свързани с ръководене на цялостния производствен процес? В този случай прилага ли се нормата на чл.164, ал.1 ГПК и/или е налице друга правна норма, която да забранява събирането на гласни доказателства по постановените въпроси и коя е тя?
Първият въпрос се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се подкрепя с решение № 385 от 25.04.2006 г. на ІІІ г.о., което е приложено към изложението. В това решение е посочено, че сключеният по реда на чл.21 от ТЗ договор за упълномощаване на прокурист не е договор за възлагане на управление на дружество по смисъла на чл.328, ал.2 КТ и чл.235, ал.2 ТЗ.
Решението няма отношение към съществените мотиви на въззивния съд, който е приел, че се касае за клон на търговско дружество, управлението на който е възложено по реда на чл.17, ал.2 ТЗ на лицето, издало заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ. Приел е също така, че между това лице и управителя на дружеството, на базата на взето решение от съвета на директорите, е сключен договор за управлението на клона, който е определил като договор за мандат. Известно е, че отношенията между АД и управителя на клона се уреждат с договор, който може да е трудов, договор за управление и контрол /мениджърски договор/, договор за поръчка или договор за прокура /чл.22-27 ТЗ/. В случая търговското дружество е избрало договора за управление като правно-организационна форма в работата на управителя, като е изготвена и безнес програма. Клонът е работодател на касатора по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което и неговият управител притежава работодателска власт по силата на закона. От отговора на първия въпрос следва и отговорът на втория.
По третия въпрос касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че липсва съдебна практика. То не може да се сподели, тъй като е налице постоянна и непротиворечива практика на ВКС, с която се приема, че длъжностната характеристика определя характера на длъжността, в случая като ръководна – виж напр. решение по чл.290 ГПК № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ІІІ г.о. Върховният касационен съд не може да извърши селекция по критериите на поддържаните от касатора основания и намира, че искането за допусне на обжалване не следва да се уважава, като се съобразява и с разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1109 от 16.07.2014 г. по гр.д.№ 1443/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.